— Ти разсъждаваше за градовете по пътя за Питер — напомни Шведа, обръщайки се към шефа. — Във влака. Започнахме с Москва, обсъдихме Киев, Виница. Излиза, че си знаел още тогава?
Лайк неопределено сви рамене и хвърли пръчката, която до този момент въртеше в ръцете си.
— По-скоро — досещах се, предчувствах. За последните сто години градовете наистина много се промениха. Възможно е те наистина да придобиват воля.
— Планираш ли да разбудиш Киев? — директно попита Арик.
— Още не знам. Трябва да огледаме, да преценим. И изобщо… метода ще го изпробваме върху друг град.
— Кой град? — продължаваше да разпитва Арик. Директно, без заобикалки и излишни усуквания.
— Одеса — спокойно съобщи Лайк. — Имаме законно основание да идем там: Шведа трябва да приеме поста. Едновременно с това ще проверим какво е положението.
— Тогава защо не Николаев? — ревниво се поинтересува Шведа. — Аз не смятам да се премествам в Одеса.
— Николаев е твърде малък — обясни Лайк. — Нали ви казвах: за да се появи бял фон, населението на града трябва да достигне милион. Градовете-милионници в Украйна са пет: Киев, Харков, Днепропетровск, Одеса и Донецк.
— Ами Запорожие? — учуди се Шведа. — Голям град е!
— В Запорожие има малко над осемстотин хиляди. Между другото ти, като началник на регионалния Патрул, ще трябва да знаеш наизуст населението на големите градове и непрекъснато да го уточняваш. За твое сведение, по-големи от Николаев са Лвов и Кривой Рог, макар че за нашите цели са все още малки, като Запорожие.
Шведа въздъхна и тъжно каза:
— А някога в Николаев имаше седемстотин и няколко хиляди…
Не беше ясно защо въздишаше: дали от носталгия по гъстозаселения Николаев, или в предвкусване на новите задължения, към които, честно казано, изобщо не се стремеше.
— Лайк! Може би е по-добре да не ме назначаваш, а? — жално проточи Шведа. — Ето, Симонов ще се съгласи с удоволствие. Или изпрати в Одеса Ираклий, нека се попече на слънчице. А аз съм още слаб за шеф на Черноморието…
— Ираклий ми е нужен в Киев — отряза го Лайк. — И освен това той няма да отиде в Одеса. А и не мога да му нареждам — той не е щатен сътрудник в Патрула, а е волнонаемен.
— Затова пък Симонов е щатен.
— Симонов даже във Виница не е пръв. А и няма да се справи.
— А аз ще се справя, така ли?
— Ще се справиш.
— А ако не успея?
— Швед! — жлъчно каза Шереметиев. — Не мрънкай! Поскита насам-натам, стига ти толкова. Време е да работиш и да растеш. Трябват ми силни сътрудници, разбираш ли? Че в това киевско спокойствие дори аз започнах да затлъстявам.
— Преди всички ги устройваше…
— Преди и градовете не ставаха Различни. Времената се менят, Швед. Все някога трябва да разбереш това. Не само с глупавата си глава, но и с умния си черен дроб.
Шведа замълча, убеден, че, уви, не може да избяга от съдбата и от новата си длъжност.
Известно време всички седяха мълчаливо и почти без да мърдат, само Лайк хвърляше от склона нови и нови клончета.
— Тамара — обърна се след малко той към бившата Черна. — Опитай се да опишеш какво чувстваш.
— Не знам как да се изразя… Нещо като празнина. И нещо като умора. Винаги става така, когато заминавам от Питер.
— А чувстваш ли, че си станала по-слаба?
— Отново — не знам. До момента не ми е хрумвало, че силата може да се измери. А и в Питер се е случвало — веднъж мога да срина планина, друг път не мога да си обуя чехлите.
— А когато излетяхте?
— В началото — нищо. После ми се доспа. И аз заспах. Изобщо не помня как сме пристигнали… И в момента още ми се спи. Защо дойдохме тук?
Лайк посегна за поредното клонче.
— Искам да проверя как ще се отнесе Киев към теб.
— И… как?
— С интерес — каза Лайк. — И без вражда, което много ме радва.
Шведа полегна на склона, сложи ръце под главата си и затвори очи.
— Нищо не разбирам… — измърмори той, без да отваря очи. — Ти какво, можеш да общуваш с града ли?
— Да общувам е силно казано — невъзмутимо отвърна Лайк. — Но улавям някакви емоции. Първото, което се пробужда в даден град, са емоциите. Ако чувстваш топлина или студ в отношението на града към теб, ако чувстваш неговото благоразположение или, напротив, враждебност, значи това е град, потенциално способен да се пробуди.
— Но нали понякога и малките градове са топли или студени — намеси се Арик. — А ти привързваш всичко към милионите жители.
— Като казвам „потенциално способен“, имам предвид точно това. Като стигнат милион — ще могат да се събудят. Но можеш да уловиш същността им преди това. Започнах да чувствам Киев веднага след като пристигнах тук.