Арик не можеше да обясни своите действия. Или по-точно — своето бездействие. Уж нямаше нищо сложно — ще я покани в офиса, да регистрират официално новата Различна; дори няма нужда да се извършва инициация в обичайния смисъл, и съответно — никакви претенции от страна на Светлите.
И все пак нещо го спираше. Може би — някаква странност в това печално момиче. Може би това, че тя не разказваше нищо за себе си — дори къде е родена. Арик знаеше само едно — че е от Русия. В говора й се усещаше нещо смътно познато, чувано неведнъж, но Арик не обичаше да гадае, а не искаше да попита директно.
Както всеки Различен, той вярваше в предчувствията. И продължаваше да бездейства.
— Това е нашият офис — съобщи Арик, откъсвайки се от спомените си.
— Близко е! — едва забележимо се усмихна Тамара. — Там ли отиваме?
— Аха.
— Не може ли по-късно? Дори не сме се разходили…
— Трябва да предам поста, Тома. Лайк назначи събрание за десет часа. Събрали са се хора от Николаев, Херсон, Измаил, Овидиопол.
— Ясно…
— Тръгваме ли?
— Тръгваме.
В хола беше сумрачно и прохладно. Дежуреше Генка-върколакът, единственият известен на Арик върколак-делфин. Незаменим кадър при операции по вода, каквито в Одеса не бяха малко.
— Привет, Арик!
— Привет, Гена. Всички ли дойдоха?
— Коберник го няма.
— Той не е в Одеса. Бумел дойде ли?
— Да.
— А Иса?
— И той. Говорят си с Шведа. И Ефим вече е тук, онзи от Киев. Вярно ли е, че те преместват в Киев?
— Вярно е, Гена.
— У-у… — затъжи върколака. — И кой ще те замести?
— Шведа.
— Така си и мислех! — незабавно се развесели Гена.
С Шведа бяха много близки — с кого другиго може да се сприятели делфин, освен със заклет яхтсмен?
Шведа беше познат и обичан в Одеса. Арик не можеше да си представи Тъмен, който не би харесал Шведа — душата на всяка нормална компания. Арик също така осъзнаваше, че на Шведа ще му е много трудно да премине от приятелски отношения с колегите към отношения от типа „началник — подчинени“. Но вече на практика бившия шеф на причерноморския Патрул вярваше в приемника си. Нали Шведа командваше на яхтата си, в края на краищата? Значи, че се справи и с по-голяма яхта, с размерите на цяла южна Украйна… Изобщо, моряците са много стриктни в субординацията, поне в това се беше убедил Арик през двайсетте години.
В актовата зала се бяха събрали всички (с изключение на Коберник) работници-одесчани, двайсет и шест човека. Плюс четирима от областта, плюс трима от съседни области.
От тези двайсет и шест човека само петима не работеха като обслужващ персонал — преобладаващото мнозинство от събралите се бяха сътрудници в компютърния отдел, хлапаци на тинейджърска възраст, на които Арик не позволяваше да спечелят по незаконни начини пари за достатъчно мощен компютър. И затова те целодневно висяха в изчислителния център, в мазето.
Петима оперативни работници за почти 1,5-милионен град и околностите му! Е, шест — ако броим вечно отсъстващия Коберник. При това един от тях представлява сериозна сила само в морето. Сигурно всеки московчанин би се стъписал от толкова нищожната цифра. Но ситуацията се спасяваше от това, че Светлите в Нощния патрул имаха само двама оперативни работника освен шефа. Идеите на Светлината в свободния град Одеса не бяха твърде популярни…
„И все пак, колко сме малко…“ — за кой ли път си помисли Арик, усмихвайки се автоматично на присъстващите и махайки приветствено с ръка.
Комютърджиите нахално проверяваха Тамара през сумрака; наложи се незабавно да ги отреже.
— Здравейте, Аристарх Виталия!
— Здравейте, здравейте…
Шведа си приказваше със земляка (Иса), Ефим и херсонеца Брумел. Лайк не се виждаше никъде.
„Интересно, — мислите му плавно преминаха в ново направление, — а дали Завулон ще дойде? Макар че защо ли му е?“
— Сядай. — Арик грижливо настани Тамара до Барух Щайн, тъжният възрастен евреин, който водеше счетоводството. Щайн водеше счетоводство още когато загиналият бял офицер инициира младия и объркан Турлянски в размирната Одеса преди почти век. При това още тогава имаше десетилетия стаж.
Счетоводителят повдигна шапката си (същата като на Шиндже — помисли си неволно Арик) в знак на приветствие:
— Моите почитания, мадмоазел!
— Здравейте. — Тамара се усмихна приветливо и седна на стола.
Арик я погали ободряващо по ръката и тръгна към тесния подиум. Едва беше стигнал до стъпалата, когато в залата влезе Лайк. Навъсен и блед; във всеки случай — по-блед от обичайното. Началството не благоволи да уважи обещаното и, както винаги, блестящо приготвеното печено със салата, затова се наложи да го ядат сами. Добре поне, че пристигналият вечерта Ефим им помогна. През цялата нощ Арик не чувстваше нито Лайк, нито Завулон; може би бяха напуснали Одеса.