— Тук всички сме свои — сви рамене Лайк.
— Кой знае… — неопределено въздъхна Завулон.
Лайк не се зае да уточнява, че привидния дисбаланс под инверсно бяло зрение далеч не беше единствената находка в защитния му мехур. Впрочем, и Завулон, и Юрий, че и Озхар най-вероятно подозираха това.
— Значи ти си нашата питерска героиня — каза Юрий, когато прецениха, че защитата е надеждна. — Добре изглеждаш!
— Благодаря — сдържано благодари Тамара.
— Само че си много бледа. Все пак е лято.
— Нищо, Одеса ще поправи това. — Лайк запали цигара и примижа към звездите.
— Ако успее — с някак неприятен тон каза Завулон.
Лайк наведе глава: звездите, както винаги, мълчаха. Но очевидно московският колега имаше да им съобщи нещо. Всъщност Лайк вече знаеше почти всичко; трябваше да съобщят на Озхар и Тамара, защото нещата засягаха най-вече тях.
— Какво има? — напрегна се Озхар, неволно стискайки ръката на момичето.
— Нека първо да изясним нещата — предложи неприветливият Юрий.
Юрий беше стар и опитен маг. С годините той безнадеждно потъна в мрачност и цинизъм и не смяташе за нужно да се сдържа дори пред колегите. Но едновременно с това Лайк и Озхар го познаваха като умел и опитен оперативник, на когото можеше да разчиташ във всякаква схватка. Парадокс — в живота не можеше да разчиташ на Юрий, но в бой — винаги. Когато нещата стигаха до открит сблъсък, Юрий изповядваше простата, но безценна философия: или ще победим всички заедно, или всички заедно ще загинем. Този потискащ максимализъм плашеше мнозина, а Светлите се бояха от Юрий почти толкова, отколкото от Завулон. А някои дори повече.
— Питай — предложи Завулон.
Това изглеждаше малко комично, защото повтаряше традициите на низшите звена на патрулните: по време на операция често възлагаха водачеството на най-неопитния Различен, а старшите наблюдаваха и при необходимост му помагаха. Предполагаше се, че това развива самостоятелност.
Но това не се отнасяше до Юрий — отдавна бяха отминали времената, когато се страхуваше да не изглежда смешен. Той знаеше със сигурност, че най-често последен се смее този, който в началото изглежда най-смешен. Затова думите на шефа не му направиха абсолютно никакво впечатление.
— Кажи ми, Озхар… Много Различни ли си инициирал?
Озхар се замисли.
— Около десетина. Защо?
— И как го правиш?
— Ами… — Озхар леко се притесни — смущаваше го присъствието на Тамара.
Завулон, от когото нищо не можеше да се скрие, се усмихна сдържано:
— Говори, какво толкова има. Момичето ще разбере. Наивно е да се предполага, че стогодишен Тъмен Различен ще пази невинността си. Още повече, че и момичето… не се притесняваше на олтара си.
Озхар погледна към Тамара — тя ободрително стисна ръката му и едва забележимо се усмихна.
— Ами, общо взето… — съобщи Озхар, — жените е най-лесно да ги инициираш в леглото. Поне за мен. А мъж съм инициирал само веднъж, но почти не помня подробности, защото се натряскахме с медовина… Това беше през трийсет и четвърта, под Овидиопол. Тогава Солоха много ми се кара…
— Помня — кимна Лайк. — И медовината помня. А кой беше?
— Един местен, Рома Коберник. Работи като куриер в нашия… в смисъл, в одеския Патрук. Вечно е на път.
— Ти по-добре се опитай да обясниш — какво чувстваш при инициацията? Как я правиш?
Озхар се замисли. Въпросът беше подобен на въпроса към стоножката: как знае с кой крак да пристъпи?
— Как да го формулирам… Може би така: опитвам се да си представя аурата такава, каквато ще стане след инициацията — как ще започне да се оцветява, къде ще е прозрачна, къде ще е по-плътна. Да си представя душата; как тя се освобождава и се разкрива пред сумрака. Точно както расте зърно — виждали ли сте някога ускорени снимки? Мислено протягам ръка към самото естество, сърцето или душата, докосвам го и казвам: „Отвори се! Събуди се!“
Озхар млъкна; след секунда въздъхна и поклати глава:
— Не, така звучи много глупаво. Ако трябва да съм точен, не знам как го правя. Някак се получава инициацията и това е.
— Късно е, вече го каза — изсумтя Завулон и се спогледа с Лайк и Юрий. — Общо взето пасва: също има опит да се достигне централната същност на субекта. Сърцето, така да се кажи. Между другото, много удачна формулировка, поздравявам те.
Озхар не разбра почти нищо, но Лайк му се притече на помощ и обясни:
— Разбираш ли, през цялата нощ се опитвахме да измислим непротиворечив и правдоподобен механизъм за инициация на градове. Стигнахме до извода, че по някакъв начин трябва да въздействаме на централната му същност, или както ти много удачно се изрази — сърцето на града. Предполагам, вече си разбрал какво е станало с Одеса. Ако съдим по развитието, инициацията й съвпада с първата ви среща тук. Срещата ти с Тамара. Я си припомнете, какво правихте първите дни след запознанството? Дайте да ви помогна…