— Не знам, аз в Питер не ходя — сви рамене Юрий. — Слава на Мрака, няма нужда. Какво, там наистина ли е толкова зле?
— Аз само малко смекчих положението… — ухили се Завулон. — Добре, да продължаваме нататък. Тамара, сега имам въпрос към теб. Първо: помниш ли своята инициация? И не се ли е случвало с теб нещо странно в района на Марсово поле? Мога отново да помогна… ако искаш. Както току-що се убеди, това не е страшно.
— Няма нужда от помощ — тихо каза Тамара. — Майка ми е била изнасилена на Марсово поле, точно до Вечния огън. След девет месеца съм се родила аз.
— Охо! — Завулон моментално се надигна в шезлонга. — Така, така! Е, ето я и втората тухличка в стената на нашите умозаключения… Според мен, картината става все по-еднозначна.
— Ти си направо някакъв будилник за градовете, момиче — недоверчиво поклати глава Юрий. — При това да пукна, ако от настроението ти в момента не се определя в последствие емоционалният фон на разбудения град.
— Когато са будили Питер, мен още ме е нямало — все така тихо каза Тамара.
— Ха! Точно обратното! В случая с теб и твоята майка всичко е сработило сто пъти по-силно… защото Озхар е напълно прав: сексът и инициацията са свързани много силно, именно чрез емоциите.
— Мамка му — неочаквано изтърси Лайк и с размах изгаси цигарата си в пепелника.
В този момент Завулон почувства повишената напрегнатост на вероятностите. Нишките, проточващи се в бъдещето, затрептяха, преплетоха се, завибрираха, проточвайки се в настоящето и миналото.
— Какво?
— Вчера я заведох в сърцето на Киев. На Владимирската планина — мрачно каза Лайк. — И се опитвах…
— Разбудил си Киев? — прекъсна го досетилият се Юрий.
— Не знам! — ядосано процеди Лайк. — Може и да не съм. Но тя беше в сърцето на Киев, а аз тогава се обръщах към града.
— И в какво настроение беше тя? — Гласът на Юрий, и без това твърд като стомана, стана съвсем неръждаем.
— В сънено.
— Тамара! — обърна се Завулон към момичето. — Какво усещаше там? В сърцето на Киев? Как се чувстваше — добре, зле?
— Беше ми много хубаво — без колебание отвърна Тамара. — Много по-хубаво, отколкото в Питер. Леко и свободно. Отдавна не ми е било толкова леко и свободно, както на Владимирската планина.
— Уф-ф — въздъхна впечатленият Юрий. — Според мен нещата тръгват на зле, колеги. Веднага щом Светлите разберат, ще последват протести. Като разбере и Инквизицията — очаквайте санкции. Обзалагам се, че ще затворят момичето, а в центровете на потенциално способните за събуждане градове ще поставят охрана.
— Не искам да ме затварят — жално каза Тамара.
— От твоите желания, момиче — ухили се Завулон, — вече нищо не зависи. Или поне до момента, в който наистина се изясни механизмът на инициация на градовете и твоята роля в този процес. А съдбата ти ще зависи от резултата.
— Артур… — с треперещ глас попита Тамара. — Ти нали виждаш далеч в бъдещето! Кажи ми, каква е съдбата ми? Поне в общи линии. Каква ще бъда? Опитно зайче? Осъдена на смърт? Или…
В погледа й не можеше да се прочете нищо друго, освен надежда.
— Не знам каква ще бъдеш — хладно отвърна Завулон след дълга пауза. — Ще ти кажа само едно: имаш съдба.
След четирийсет минути изпратиха Тамара да си легне, и тогава на Озхар наистина му стана интересно. Той за пръв път присъстваше на оперативка от такова равнище. Преди Лайк решаваше насъщните проблеми с Артур-Завулон и другите супери, без да информира подрастващите млади колеги.
Но сега се бяха променили много неща.
Първо поговориха за предполагаемите действия на Светлите, но някак вяло, без интерес. После превключиха на Инквизицията.
— Мисля, — изказа се Юрий, — че бюрата и в Прага, и в Берн са осведомени много по-добре, отколкото може да се очаква…
— Ами това май вече е традиция — отбеляза Лайк, не много весело.
— Именно — съгласи се Юрий. — Още първият анклав внимателно е следил разработките на Плюмарж и Дартие. И после, Дартие в края на краищата все пак е отишъл в Инквизициите, което означава, че дори непубликуваните разработки са в техния архив.
— А ти изучи ли внимателно резолюцията на Ганимекс Втори? — поинтересува се Завулон с невинен вид.
— Много внимателно — спокойно отвърна Юрий. — Но ме допуснаха само до съкратената версия.
— Мен също. — Завулон се усмихна криво. — Наложи се да чета между редовете. Още тогава, през шейсетте, Инквизицията официално е признала за пробудени четири мегаполиса: Токио, Лондон, Ню Йорк и Лос Анджелис. Е, формулировката беше по-различна; думата „пробудени“ не се споменаваше.