И защо казвате, че сте доктор, прехвърлил шейсет, когато е видно, че сте най-много на четирийсет? Хубава работа! На млади години разбрах, че мъжете са измамници, и реших да не се занимавам с Флиртуване, докато не навърших възраст за пенсиониране — 60, но оттогава насам, вече 20 години, съм страшна флиртаджийка, както казва моят психиатър.
След като прегледах Барнс, минах на Брукнър, Анита, и ето я на̀, цъфна на телевизора още същата вечер. Не знам, не знам. ТИЯ ме изприщват. Казвам си: „Сега остава да се появи и елен“, избирайки най-невероятното животно за съответното място. И се появява елен. Също и синьо рибарче, и пъстър кълвач в други случаи. Не мога да приема, че това е въображение, нито че моят нюх се е догаждал, че тези същества чакат зад кулисите. Сякаш има някакво Висше „аз“, което например казва на невежото червено кръвно телце да се съсири при порязване с нож. Но кое е това, управляващо Вашето висше „аз“ и моето висше „аз“, което учи кръвта ни да подпомага зарастването на раната? Като гледах по телевизията операция на живо, забелязах, че просто набутват всичкото кървящо месо в дупката и го оставят само да си гради наново мускули, ето аз прекарах една голяма операция преди три месеца и изглежда, че всички части се съединиха и свършиха каквото трябва. Кой им е показал как?
Ще ми позволите ли и аз да кажа нещо за папагаловите пера? Директорката на колежа, мисис Търстън, беше доста грубо скроена жена с конска физиономия, 24 години по-голяма от мен, „assoiffée de beauté“9, и изглеждаше комична с неизменната капела, докато въртеше педалите на колелото (кеймбриджки стил, с кошница отзад). По едно време бяхме много близки и дори се канехме да наемем заедно къща, но тя разбра, тъкмо навреме, че не съм лесна. Една нощ я сънувах: мисис Търстън танцуваше весело; беше с огромна капела, на която се полюшваха папагалови пера. Каза: „Сега всичко между нас е наред“ (или нещо подобно). Помислих си: „Тази жена никога не е говорила ПРОСТО И ЯСНО.“ На закуска казах на братовчедка ми: „Сигурна съм, че мисис Търстън е умряла.“ Прегледахме „Телеграф“ — няма некролог, както би трябвало. После пристига пощата и на гърба на един плик прочитам: „As-tu vu que Miss Thurston est morte?“10 На гости у друга братовчедка виждам в „Таймс“ некролог и снимка. Трябва да уточня, че изобщо не съм побъркана.
Няма да кажа, че не желая да Ви поучавам, напротив. Тук съм Отговорничка по дисциплината — като НАЙ-МЛАДАТА и най-оправната. Имам кола, шофирам. Тъй като повечето са глухи, рядко си шушукат по ъглите. Да Ви кажа ли каква чудна дума съм измислила за писането на дълги писма? Епистоломания. Извинявам се.
Пожелавам Ви всичко най-хубаво и успех в писането!
Силвия Уинстанли
18 април 1986 г.
Скъпи Джулиан,
Наричам те така с твое позволение и се радвам, че нямаш нищо против да Флиртувам; макар че Флиртът, когато разчиташ на обложка на книга — нямам друга твоя снимка, — е ново преживяване за мен, както можеш да си представиш. На въпроса ти защо съм избрала да се затворя в карцера „Взел-дал“, когато мога да се движа и да карам кола, и да се забавлявам със заплахите за съдилища — ами сама реших да скоча, преди да са ме бутнали, sauter pour mieux reculer11. Един вид ускорих подходящия момент. Братовчедка ми умря, чакаше ме тежка операция и като си представих, че ще трябва да се превърна в Слугиня на Себе си, докато безславно предам Богу дух… И тогава неочаквано обявиха Вакантно Място, както се изразяват тук. Аз съм Волна птичка със синя кръв, както сигурно си се досетил, и прецених къде е най-разумно да кацна. Здравият разум твърди, че е добре да останем независими колкото се може по-дълго и да пристъпим към вземане-даване с „Взел-дал“ едва когато роднините ни не могат вече да ни търпят или започнем да забравяме крана на газта отворен и да се заливаме с вряло какао. Но да попаднеш във „ВД“ при тези обстоятелства е страшен шок — бързо ти се развинтват бурмите, превръщаш се в мекотело и не след дълго овакантяваш Мястото. Така че реших да кацна тук, преди да съм изкукала. Нямам деца, а психиатърът ми ме подкрепи.
Е, драги Барнс, уви! В библиотеката имаха само една твоя книга, единствената, която ми каза да не чета. „Преди тя да ме срещне“, заемана 11 пъти от януари насам, радваш се, нали, но някакъв читател беше зачеркнал глагола „чукам“ навсякъде, където се среща. Ала явно беше благоволил да я прочете до последното „чукам“ на с. 178. Аз още не съм стигнала дотам. Помъчих се да я разкажа на другите глухари, но нищо не излезе. „Според мен — казах — тази книга е за Сладостите на леглото.“ — „Кво, квоо? Пърдон? Пърррдон?“ — „За удоволствията, бе, пухена възглавница, мек дюшек, сънено «лека нощ»“. Решиха, че това не е интересно за слушане. Е, аз ще я прочета и сигурно ще науча много.
11
Шеговито обръщане на израза: c’est reculer pour mieux sauter — изчаквам подходящия момент (фр.). — Б.пр.