Крайно съм вбесена, огорчена и т.н. от ужасната грубиянщина на мъжа на Управителката, който се държи с нас, като че сме в казармата, нали е бил старшина, и умирам от желание да го препъна да се пльосне на стълбите, но си давам сметка, че е доста якичък. Чакай да те осветля за още някои неща, този път на тема старчески домове. Когато на гувернантката ми започна да й хлопа дъската, проучих един куп такива établissements12. Не е много ободряващо всеки път да виждаш един и същи полукръг от покорни стари квачки в евтини кресла срещу телевизора, който може да заглуши и Мусолини. На едно място попитах управителката: „Какви развлекателни дейности предлагате?“ Тя ме изгледа недоумяващо, сякаш беше от ясно по-ясно, че глухите дъртофелници направо се задъхват от забавления. Накрая ми отговори: „Осигурили сме им треньор, който идва веднъж седмично.“ — „Треньор?“, изумих се аз, защото не забелязах много олимпийски надежди. „Да — каза тя снизходително. — Нарежда ги в кръг и им подхвърля надуваема топка, а те трябва да му я хвърлят обратно.“ Е, тази сутрин подхвърлих на Старшината идеята за надуваемите топки, но нищо чудно, че се разсея. Глухите и изкуфелите тук постоянно се страхуват да не дразнят Началството. Единственият начин да не ги дразниш е да хвърлиш не топката, а топа, така че аз съм решила да бъда Досадница с цел да поживея по-дълго. Дали ще успея, не знам. Този дом много напомня нещо от Балзак. Даваме си всичките спестявания, за да може други да контролират живота ни. Представях си един вид просветена диктатура, каквато одобрява Волтер, но се чудя дали такова управление е съществувало или може да съществува. Тия, които ръководят старческите домове, дали нарочно, дали неволно, но постепенно прекършват духа ни. Нали управителното тяло би трябвало да е наш съюзник?
Ето, макар и не много охотно, подбрала съм ти някои sottises13. Най се дразня от мнението, че в Англия имаме тъй нареченото „лято“, което рано или късно „идва“. Тогава всички излизаме да поседнем след обяда в градината, където ни изпохапват комари. Ако е с десет градуса по-топло, излизаме и привечер. Хората на средна възраст ми казват, че в тяхната младост имало жарки лета, когато нощем се веселели в каруци със сено и прочие, ала аз им казвам, че понеже съм с 30 години по-стара, си спомням прекрасно, че през тяхната младост май месец беше отвратителен, но те са забравили. Попадал ли си на „Les trois saints de glace“14? Забравих кои бяха, но празниците им трябваше да минат, преди да дойде приличното — романско — лято. Прекарах един май в Дордон, където валя през цялото време, хазяите се държаха зверски с кучето, а с мен фамилиарно и месеха хляб веднъж на две седмици, така че да не чуя за департамент Дордон. Но Дром го харесвам.
| Книги, които не съм чела: | Всичко от Дикенс |
| Всичко от Скот | |
| Всичко от Такъри | |
| Всичко от Шекспир освен „Макбет“ | |
| Всичко от Дж. Остин освен 1 роман |
Надявам се да си намериш хубаво местенце за отдих; обожавам Пиренеите; цветята; и малките „gaves“15.
Та така, пообиколих аз света през 1935 г., преди всичко да тръгне на провал. Тогава имаше параходи, а не avions.
Питаш по повод съвпаденията защо не поискам да видя вместо папагал броненосец или полярен бухал, за да изпробвам силата на неслучайните съвпадения. Няма да отговарям на това заяждане, но ще ти кажа, че сме живели в Пътни през XVI. Пътни е точно до Барнс.
Е, благодаря ти за писмото. Сега се чувствам по-добре & луната изгря зад боровете.
Силвия У.
Папагалът Д. пак е на прозореца.
16 септември 1986 г.
Скъпи Джулиан,
Твоят роман се оказа поучителен, не в сексуално отношение, а защото героинята ти Барбара при дискусии използва абсолютно същите увъртания като нашата Управителка тук. Съпругът на У., Старшината, е върхът на нахалството според мен, но знам, че ако от устата ми се изплъзне „Майната ти“, с мен е свършено, макар че засега Упр. Тяло ме одобрява. Вчера тъкмо бях тръгнала към пощенската кутия, когато Старшината ме пресрещна и ми предложи да не се разкарвам. Всички глухари и откачалки тук му дават писмата си да им ги пусне. Казах му: „Може вече да не карам колата си, но ще продължавам да пътувам до града с автобус и преспокойно мога да се затътря до пощенската кутия.“ Изгледа ме безочливо и аз си го представих как нощем отваря на пара всички писма и къса всяко, което съдържа оплаквания от „Взел-дал“. Ако писмата ми внезапно секнат, знай, че или съм умряла, или Властите са ми наложили пълен контрол.
14
„Тримата ледени светци“, които във Франция се честват един след друг от 11 до 13 май. — Б.пр.