Не съм сигурна дали в дългите писма, които пиша, не съм го обърнала на сенилно бръщолевене. Работата е там, драги Писателю Барнс, че да владееш френски не е въпрос на граматика, и това важи за всички аспекти на живота. Не мога да намеря онова писмо, в което ми разказваш за срещата си с един автор, по-голяма антика и от мен — Джеради? Така ли беше? Потърсих го в библиотеката, но не го намерих; във всеки случай ще съм си заминала от тоя свят, преди да стигна до Д-тата. Доколкото си спомням, беше те попитал дали вярваш в прераждането и ти си казал „Не“, а той отвърнал: „Като стигнете моите години, може и това да се случи.“ Не казвам, че има живот след смъртта, но в едно съм сигурна — когато си на трийсет или четирийсет, ти е достатъчно да си много добре с граматиката, но когато вече си глух или смахнат, ти трябва също така да владееш френски. (Схващаш ли какво имам предвид?)
Ох, ох, ох, как ми се ядат истински кроасани! Но френските кроасани се месят от френско брашно. При вас продават ли ги? Снощи ядохме притоплено солено говеждо със запечен боб. Щеше ми се да не налитам толкова на храна. Понякога си мечтая за кайсии. В тази страна няма свестни кайсии, всичките имат вкус на памук, полят с вкиснат портокалов сок. Когато се сдърпахме със Старшината, пропуснах обяда и минах с едно сандвиче и мелба в града.
Пишеш, че не те е страх от умирането, стига да не те умори до смърт. Май си играеш нещо с думите. Както и да е, сигурно няма да забележиш прехода. Моята приятелка Дафни Чартърис умираше много продължително. „Не съм ли умряла още?“, често питаше тя, а понякога: „От колко време съм мъртва?“ Последните й думи бяха: „От доста дълго не съм жива. Не чувствам някаква разлика.“
Тук няма с кого да си поговоря за смъртта. Болезнена тема, нали разбираш, не било красиииво. Нямат нищо против да си приказваме за призраци, духове и тям подобни, но зачекна ли същинския въпрос, Управителката & Старшината ми казват, че не бивало да плаша горките хорица. Това е част от моята борба срещу превръщането на темата за смъртта в табу — или срещу Страха от Нея — и срещу енергията, с която медиците се борят да спрат умиращите да умират, да поддържат живи бебетата, родени без мозък, и да осигуряват на безплодните жени изкуствени деца. „От шест години се опитваме да имаме дете.“ Ами… значи ще минете без дете. Миналата вечер на всички ни поднесоха яйца с два жълтъка. „Защо? Това е странно.“ — „Дават на ярките лекарства за плодовитост, за да започнат да снасят по-рано.“
Питаш ме какво държа в хладилника си. Портмонето, щом искаш да знаеш, тефтерчето с адресите, кореспонденцията ми и копие от завещанието ми. (Да не стане пожар.)
Не сте се разделили с жена ти? Още деца? Виждам, че добре играеш ролята си на Модерен Баща. Джордж V обичал да къпе децата си. Кралица Мери не обичала.
Най-най-добри пожелания и succès fou18.
Силвия
14 октомври 1987 г.
Merci, charmant Monsieur, за колета с храна. Уви, в резултат на комбинацията Пощи-Старшина кроасаните не бяха така пресни, както когато са те напуснали. Настоях да има братска подялба на тази хуманитарна помощ, така че всички глухи и луди да получат по половинка. „Пърдон? Пърррдон? Кво то? Кво то?“ Те предпочитат мекото на белия хляб със сладко от портокалови корички. Ако пусна остатъците в пощенската кутия за Доминик (още е на прозореца), мислиш ли, че Упр. ще ми забрани да излизам? Извинявай, че само картичка, ръката е зле. С благопожелания, Силвия
10 декември 1987 г.
Барнс е на нивото на гърдите, за Брукнър трябва да клекнеш ниско. Наистина мисля, че нейната „Погледни ме“ е красиво написано трагическо произведение, не като „Крал Лир“, който току-що прочетох за I-ви път. Като изключим някои силни пасажи, сюжетът и обосновката на характерите са много зле. Парадигмата (току-що научих тази дума от една кръстословица) е на „Новите дрехи на царя“. Само картичка… ръката. Вс. най-хубаво, Силвия
14 януари 1989 г.
Скъпи Джулиан,
(Да, старата Уинстанли!) Ще ме извиниш за обострената старческа бъбривост. И за ужасния краснопис, гувернантката ми би се срамувала от мен.