Опитах се да разнообразя „репертоара“ си.
— Ерик, как можа да им позволиш да наемат някой, който да ме следи?
— Това е тъжен ден в дома на семейство Орнщайн — каза Хари — и ти си причината за ужасната ни мъка. Обичахме те като дъщеря, а предателството на една дъщеря е равносилно на нож в сърцето.
— Да не говорим, че го е направила с гой6 — намеси се Милдрид.
— „Goy schmoy“ — каза той дълбокомислено. — Важното е, че Маги, която ни беше като дъщеря…
Той дори не успя да довърши изречението си — толкова разстроен и нещастен се чувстваше, че неговата Маги, която му беше като дъщеря, ги беше предала…
— Аз ще се оправя с това, татко — каза смело Ерик, стискайки ръката на майка си.
А Хари както винаги мъдър, все още се опитваше да контролира положението, така че да няма ненужна размяна на обиди или травми за любимите му хора — в това число и за Маги, която му беше като дъщеря.
— Schmuck — процеди през зъби той. — Няма да правиш нищо, schmuck такъв. Не можа дори жена си да задържиш, че да не разтваря краката си пред някакво ченге гой.
Какво ли можех да загубя — може би щях да бъда прокудена от Бъкингамския дворец; да бъда лишена от „удоволствието“ да наблюдавам Милдрид, докато доизяжда остатъка от вечерята по чиниите в кухнята, за „да не хаби торбичката за боклука“; да не чувам Хари, като поръчва на сервитьора „столи с лед, без плод“, което, както разбрах по-късно, означаваше „столична с лед, без лимон, ако обичате“; или никога вече да не ми се налага да играя на криеница с проклетия ректален термометър на Ерик?
— Не смей да ми говориш така — казах студено аз. — Няма да го позволя.
Възмущението ми като че ли достави удоволствие на Хари, защото той ме изгледа с възхищение.
— Ако беше моя жена — каза свекърът ми, — това нямаше да се случи.
Имаше някаква надежда, макар и съвсем слаба, че Хари може да подкрепи справедливото решение на този проблем, но само при положение, че играя с открити карти.
— Хари, ако бях твоя жена, щяхме да обсъждаме това само двамата, без да намесваме родителите си.
Отговорът му беше типичен пример за огромното му самочувствие:
— Опитах се да дам на Ерик най-доброто от себе си, но той не е толкова умен. Опитах се да го науча на основните правила, но той просто нямаше маята на баща си. Момчето е слабо.
После сигурно щеше да се наложи да утешавам Ерик, моя съпруг-дете, но в момента мисълта ми беше заета с друго.
— Хари — попитах — защо наехте човек да ме следи?
Той въздъхна.
— По-скоро бих изтръгнал сърцето си, отколкото да направя това, но някой каза, че те видял да се държиш за ръце с един мъж в някакво заведение в Маспет, Куинс. Повярвай ми, Маги, първата ми реакция беше изненада и недоверие. Но тогава някой друг те видял да се качваш в колата на същия мъж пред сградата на Ей Би Ен. Нима имах избор? Противно на всякаква логика аз се надявах да има някаква грешка.
Явно плачът ми не беше проява на глупост, щом Хари извади някаква шарена кърпичка, подавайки ми я с думите:
— Не искам да намесваме в тази работа разни нечестни адвокати, защото те взимат невероятни такси. Ще уредим това помежду си, сами, както нашите праотци са уреждали проблемите по времето на Мойсей.
Ерик се изкашля. Милдрид изхълца.
Вдъхновена от думите на Хари за обичаите на древните евреи, успях да схвана намека му.
— Обещавам да не правя нищо, което би могло да нарани чувствата ви. И се заклевам да не говоря с адвокат.
— Знаеш ли, Маги — все още те светвам като дъщеря, като своя кръв.
— Татко — изхленчи Ерик.
— Млъкни! — каза Хари, без дори да се обърне.
— Може би ще е по-добре да отида у Куинси тази вечер, за да могат всички да се успокоят, и утре, когато се почувстваме малко по-добре, да седнем и да обсъдим въпроса.
— Маги, държиш се точно както Сара. И не забравяй — никакви адвокати!
Куинси не беше особено изненадана да ме види пред вратата си, въпреки че не можеше да разбере защо сълзите се стичат непрестанно по бузите ми, докато й разправях и най-отвратителните подробности.
— Значи най-после всичко свърши — заключи прагматично тя. — Тогава защо плачеш? Беше нещастна с години.
— Защото — изплаках аз — е чувствам толкова виновна, пък и Хари се отнасяше ужасно с него — наричаше го „момче“.
6
В американския английски има смисъл на „човек, който не е евреин“, а идва от иврит, където означава хора, народ. — Б.пр.