Когато стражите сграбчиха Тал за ръцете, той извика:
— Вие ми дължите живота си!
Каспар се отпусна на трона си и даде знак на стражите да спрат.
— Проклет да съм, прав си. — Поклати глава. — Е, добре, няма да бъда обвързан за цял живот с неизплатен дълг. Ще ти дам живота, скуайър — отнемам титлата ти барон, — но ще съжалиш, че съм го направил. — Погледна Амафи и рече: — А с тебе какво да правя?
— Като начало бихте могли да махнете веригите ми, ваша светлост — отвърна Амафи.
Херцогът махна с ръка и стражите освободиха Амафи. И той се поклони и каза:
— Надявам се, че провалът на скуайъра не опетни службата ми, ваша светлост.
— Ни най-малко, Амафи. Ти се оказа съвършеният инструмент. Направи точно това, което ти заповядах, ни повече, ни по-малко.
Тал погледна слугата си. — Ти?
— Някой трябваше да извести агентите на херцога в Саладор, че сте изпратен, за да го убиете, скуайър — каза Каспар. — Определено не можех да разчитам на ролдемските агенти тук, за да известят херцога навреме. Подкупването на твоя човек, за да те предаде, бе много по-елегантно решение. Казах му да се свърже с един от моите агенти в Саладор, който на свой ред го свърза с член от персонала на херцог Дънкан, а оттам оставаше само една стъпка до херцог Родоски. Амафи се обърна с поклон към Тал.
— Както сам отбелязахте първия път, когато се срещнахме, ваше великолепие, „докато не дойде моментът успешно да ми измениш, без риск“. Това беше моментът.
— Ти ще бъдеш възнаграден, Амафи — каза Каспар. — Хайде, иди да се почистиш.
Бившият убиец отвърна:
— Да, ваша светлост, но може ли да ви предупредя за едно нещо?
— Какво?
— Служих достатъчно дълго на Талвин Хокинс, за да разбера, че въпреки младостта си той е изключително опасен човек. Би било добре за вас да забравите за дълга си и да заповядате да го убият.
— Не — заяви твърдо Каспар. — Разбирам предупреждението ти, но все пак си имам чувство за чест, колкото и да е особено. Той спаси живота ми, тъй че не мога да пренебрегна този дълг. — Помълча и добави: — Но ще запомня предупреждението ти. Хайде, остави ни.
Амафи се поклони на херцога и напусна. Каспар отново се обърна към Тал.
— Ще ти дам живота, но ще го преживееш в място, където никой човек не би трябвало да издържи и малцина са оцелявали задълго. Ще преживееш остатъка от живота си в Крепостта на отчаянието. Ако боговете са милостиви, ще умреш бързо там. Но според моя опит боговете рядко са милостиви.
После се обърна към капитана на стражата.
— Когато пристигне, уведомете командира на крепостта, че този човек трябва да бъде хранен добре и да не бъде изтезаван. Е, да не бъде изтезаван, след като му отсекат дясната ръка.
Тал се вцепени. Войниците го повлякоха навън. Херцогът седеше на трона си, задоволство, смесено със съжаление, се бе изписало на лицето му.
ВТОРА ЧАСТ
Войник
Но мойта мъст ще дойде
Глава 13
Затвор
Тал стоеше на палубата.
Бяха го до довлекли до пристанището на Опардум. След кораба от Саладор бе стоял на суша по-малко от половин ден, преди отново да го оковат в трюма на поредния кораб.
Вместо повече от четиридесет дни това пътуване отне едва седмица. През ума му бяха пробягвали мисли за бягство и неведнъж бе опитвал да скъса веригите си — те бяха прокарани през голяма желязна халка, затегната за една греда. След първия ден изпадна в отчаяние. След седмица грубо го извлякоха на палубата, където чакаше капитанът.
— Ето го новия ти дом, скуайър — каза той със странно весел тон и посочи един остров.
Тал погледна натам и се почувства още по-безнадеждно. Крепостта на отчаянието бе стара цитадела с изглед към тесния проток между острова и континента, едва на три мили разстояние. Издигаше се гола и мрачна на фона на сивото зимно небе. Вятърът бе мразовит.
— Построил го е един от предците на херцога — продължи капитанът. — След това са го нарекли Крепостен страж. Когато построили Града на Бранителя, това място станало донякъде безполезно, докато един от старите херцози не решил да го превърне в затвор.
Спуснаха лодка и двама яки моряци смъкнаха Тал по въжената стълба в нея. Щом лодката пое към острова, капитанът махна весело с ръка и викна:
— Приятно прекарване, скуайър!