— Добре, дръж ръцете нагоре. Сега върви. Не се обръщай. Знаеш ли, доста си добра. Вероятно би успяла да измамиш всеки друг, но за твое съжаление, аз никога не забравям лица. Никога. Затова сенаторът ми плаща големите пари.
Тя се придвижи по-навътре в стаята. Добре, изглежда, просто е имала лош късмет, че я е познал. Не беше хубаво, но поне не ѝ бяха устроили засада. Той сега импровизираше също като нея.
— Въпреки това — продължи той — трябва да кажа, че почти щеше да ме измамиш. Извън контекста, с този грим, очилата и перуката… отне ми минута, докато те разпозная.
Тя видя свързващата врата. Каквото и да се случеше, то щеше да стане тук или в апартамента. Нямаше да се върнат в коридора.
— Искам да кажа, по дяволите, наистина изглеждаш като първокласна тайландска проститутка. Господи, ще те изчукам. Може би ще го направя.
Тя не каза нищо. Единственият ѝ ход беше да изчака удобен случай.
Или да го предизвика.
— Е, първо ще поговорим със сенатора. Може да има някаква идея. Обикновено има. Искаш ли да ти кажа нещо странно? Мисля, че наистина ще се зарадва да те види. Мина доста време. Къде беше досега?
В такъв случай той не знаеше. За джудото и че е полицай. Не я бяха наблюдавали, откакто беше напуснала Луълин. Щяха да я приемат като малко по-възрастна версия на уплашеното, безпомощно малко момиче.
Това беше печелившата ѝ игра. Може би единствената ѝ възможност. Да засили това впечатление. Да ги накара да я подценят. Един инструктор веднъж ѝ каза, че ако забележиш, че някой е опасен, това автоматично го прави по-малко опасен.
Но и обратното беше вярно.
— И така, Ливия, ето какво ще направим. Първо искам бавно да пуснеш тази чантичка на пода. И само между другото да ти кажа. Ако мислиш, че ме е страх да те застрелям заради шума, грешиш. Този хотел има най-дебелите стени в Банкок. Можеш да взривиш куфар с експлозив в една от тези стаи и дори няма да събудиш някого. Отгоре на всичко заради безопасността сенаторът винаги наема двете съседни стаи и тази отдолу. Ясно ли ти е?
Ливия направи каквото ѝ каза. Все още имаше ножа „Бокер“, но не мислеше, че щеше да е достатъчно глупав да не я претърси. Досега тактиката му беше безгрешна.
Тя го чу, че взе чантата.
— Какво имаме вътре? О, лютив спрей. От това щеше да боли. И предполагам, че след това щеше да ме удариш с този куботан? Какво, да не си взела някакви уроци по самоотбрана? Защо е това? Какво се опитваш да направиш?
Тя не каза нищо.
— А това какво е? Някакво приспособление за проследяване на мобилни телефони?
Модифицираният госъмър. Тя отново не каза нищо.
— Как си се сдобила с такова нещо?
— Купих го.
— Къде?
— Тук. В Банкок.
— Откъде знаеш номера на мобилния телефон на сенатора?
— От частен детектив.
— Трябва да е много добър частен детектив. Как се казва?
Той имаше инстинкта да разпитва като полицай. Трябваше да смени тактиката.
— Няма да ти кажа нищо друго — каза тя, — докато не ми кажеш какво се е случило със сестра ми.
— За това ли става въпрос? След всичките тези години?
— Къде е тя?
— Сенаторът ще каже. Може би, ако си добра, наистина добра, ще ти каже.
— Защо ти не ми кажеш?
— Е, сега, не ми плащат, за да вземам такива решения. Обаче ще поговорим с него. Имам чувството, че много ще се радва да те види. Но първо искам да сложиш длани на стената до тази вътрешна врата. Да кажем, на височината на гърдите. После искам да отстъпиш назад и да си разтвориш краката, да изправиш колене и лакти, така че тежестта ти да падне върху дланите. Разбираш ли? Ще те претърся. Да се уверя, че това, което носиш със себе си, се намира само в чантата.
Ливия разпозна командите. Беше претърсила безброй заподозрени в същата поза, понеже тя пречеше на агресивните действия. Беше се надявала да не я приема на сериозно и да бъде небрежен, но не, той беше страшно предпазлив.
Тя направи каквото ѝ каза.
— Още, Ливия. Краката по-разтворени. И се отдръпни още от стената.
Отново тя се подчини. От другата страна на вратата чу… дали не беше писък? Някакъв висок и жален вик като на дете, изпитващо болка. Беше приглушен и тя не беше сигурна.
Чу как Редкрофт се приближи. Усети ръцете му по гърба си — отляво, помисли си тя. Не че имаше значение от коя страна. Усети, че ръката му с пистолета е отдръпната назад, но въпреки всичко беше невъзможно да го разоръжи от това положение.
Той прекара ръка по лявата ѝ страна и после по дясната. Приближи се между краката ѝ, с чатал върху дупето ѝ.