— Нямаш нищо тук, нали, Ливия? — Той се потърка в нея. — Трябва ли да те претърся и тук?
Позицията между краката ѝ беше първото му отклонение от безгрешната тактика. Той я подценяваше. Не достатъчно, за да ѝ даде тази възможност, от която тя се нуждаеше. Но това беше окуражително. Тя си напомни да симулира страх. Безпомощност.
Той се пресегна и опипа гърдите ѝ.
— О, много са хубави. Пораснали са от последния път, когато се видяхме, нали? И какво имаме тук?
Беше напипал ножа, както Ливия знаеше, че ще стане. Усети цевта на пистолета притисната в бъбрека си. Отново отклонение от безопасната тактика — колкото е по-близо, толкова по-голям шанс има да го разоръжи — но и това не беше възможността, която ѝ беше необходима. Все пак, ако той продължаваше така, щеше да се появи удобен случай. Просто трябваше да бъде търпелива.
Той се пресегна под блузата ѝ и извади ножа.
— Господи, Ливия, та ти си цял Рамбо, знаеш ли? И какъв е планът, да завържеш сенатора и да го накараш да говори, нещо такова, а? — Тя чу как ножът „Бокер“ тупна някъде на пода зад тях. После той се пресегна отново и стисна гърдите ѝ. — Защо е това? Какъв е планът? Хайде, можеш да ми кажеш. Хайде.
Гласът му беше станал дрезгав и той беше възбуден, след като се беше притискал към нея. Тя усети как една ярост тлее в нея. Драконът се беше събудил.
Не. Не сега. Не сега.
— Харесва ли ти това, Ливия? Моят пенис притиснат в теб така? Харесва ли ти?
— Къде е сестра ми? — каза тя и беше доволна, че гласът ѝ звучеше страхливо, почти по детски.
— О, отново сестра ти. Добре, трябва да те заведа при сенатора. По дяволите, тъкмо бяхме започнали да се забавляваме, нали?
Той я опипа по стомаха, после прекара ръка надолу и нагоре по краката ѝ и свърши, като потърка задника ѝ и после чатала си. След това свали перуката ѝ и я хвърли настрани.
— Така е по-добре — каза той. — Мисля, че сенаторът ще те хареса повече така. Нека махнем и тези очила. — Той ги взе и ги пусна на земята.
Отстъпи назад.
— Добре, Ливия, защо не отвориш тази врата вместо мен. Просто махни резето и я отвори. Дръпни я силно, тя е тежка и доста плътно влиза в касата.
Тя направи каквото ѝ каза. Беше прав, вратата беше много тежка — поне пет сантиметра солиден махагон. Имаше подобна на нея и от другата страна, вероятно заключена от вътрешната страна на апартамента. Грешеше, че би могла да я отвори с ритник. Можеше да се разбие само със стенобойна машина.
Отново чу онзи жален звук. Все още слаб, но през единичната врата беше съвсем ясен. Детски плач. Какво ставаше тук? Тя усети отново как яростта ѝ се надигна, и се помъчи да я потисне.
— Да, страхувам се, че ще прекъснем любимата игра на великия човек. Е, това е друга причина да ми плаща добре — да вземам самостоятелни решения. Сигурен съм, че ще се зарадва да се заеме с теб, щом те види. Така че давай, почукай на вратата. Силно, с кокалчетата на пръстите, за да те чуят.
Те. Лоун и кой друг? Дали детето, което тя чуваше да пищи?
Тя почука. Малко по-късно се чу приглушен глас от другата страна на вратата.
— Какво има?
Гласът изглеждаше странно познат. А това тайски акцент ли беше?
— Аз съм. Отвори, Чанчай, сенаторът ще иска да види това.
— Не може ли да почака?
— Довери ми се. Няма да поиска да почака.
Ливия чу как дръпнаха резето. Вратата се отвори.
Беше Черепа.
Глава 62
Сега
Тя го гледаше и внезапно кипна вътрешно. За момент забрави всичките си години на тренировки и единственото, което си представяше, беше как щеше да се хвърли върху него, да го събори и да издере лицето му със зъби и нокти.
Не. Трябваше да е уплашена. Ти си уплашена.
Черепа изглеждаше почти същият, както си го спомняше. Косата, лицето, всичко. Както Редкрофт, беше облечен в костюм, макар на кораба да беше гол до кръста или с мръсна тениска. Единствената разлика беше черната превръзка на окото му. Тя искаше да я махне от лицето му и да бръкне с палец зад нея докрай.
Уплашена си. Ти си уплашена.
Черепа я гледаше напрегнато. Отначало изглеждаше объркан. После бавно я разпозна. Погледна към Редкрофт после обратно към Ливия и отново към Редкрофт.
— Това… да не е онова момиче?
— Да, тя е. Тази, която ти извади окото, нали? Е, предполагам, че винаги е борбено настроена. Трябваше да видиш какво взех от нея сега. Спрей, куботан и малък сгъваем нож… Хей, човече, трябва да ми благодариш. Сигурно щеше да ти извади и другото око.