Лоун се усмихна.
— Не мисля, че е нужно. Никой няма да дойде. Е, някой вече дойде, но тя сега е тук. Мисля, че можеш да останеш.
Редкрофт погледна Ливия.
— Виждаш ли? Ето защо обичам да работя за сенатора. Той знае как да третира служителите си.
Лоун направи жест към хола.
— Защо не идем там? Ще бъде много по-удобно.
Черепа направи знак с пистолета си. Ливия тръгна към хола с мъжете след нея.
Редкрофт се настани на един тапициран стол. Черепа направи жест към дивана срещу столовете. Ливия седна на него. Лоун седна до Редкрофт. Черепа остана прав до дивана и държеше пистолета си насочен към Ливия.
Ливия примигна, за да изчисти сълзите, и погледна към Лоун.
— Кажи ми какво се случи със сестра ми. Моля те, просто ми кажи.
Лоун погледна към Редкрофт и после към Черепа.
— Е, какво мислите? Да ѝ кажем ли? Изглежда, няма да е любезно, ако не го направим.
Черепа се усмихна. Но веселото изражение на Редкрофт угасна и се смени с нещо като… тревога. Ливия не знаеше какво означава това, но не ѝ харесваше.
— Е, Ливия — каза Лоун. — Ето какво се случи със сестра ти. Насон трябваше да дойде с теб с шлепа в Луълин. Брат ми щеше да ви осинови и двете. Но ти си извършила голяма глупост. И страшно си разгневила Чанчай.
Чанчай. Името му беше Чанчай. А не Кана, както го знаеше Тайлър. Но за нея той винаги щеше да си остане Черепа.
— И… Чанчай малко прекалил. Но той знае това. И ти се извинява. Разказа ми всичко. Ето защо сме приятели. Понеже си имаме доверие един на друг. Нали така, Чанчай?
Черепа кимна. Той се усмихваше и очевидно се наслаждаваше как Лоун я измъчва.
— Та Чанчай попита Фред и мен как искаме да процедираме с оглед на… състоянието на сестра ти. Така да се каже, не можехме да накараме брат ми да вземе една толкова травматизирана малка бежанка. Най-малкото, ѝ трябваха специални грижи. Трябва да ти кажа, че отначало не бях много щастлив от новината. Насон трябваше да бъде моя. Освен това как щеше Фред да те манипулира без сестра, за която да се тревожиш и да искаш да защитиш?
Той се потърка по веждата и за момент погледна надолу.
— Ох, така ми липсва. Във всеки случай, Фред каза: „Ще успеем да го направим. Докато ѝ казвам непрекъснато, че търся сестра ѝ, а накрая — че знам къде е, тя ще се подчинява“. И беше прав, нали? Той винаги е бил по-умният от нас двамата. Ето защо остана в бизнеса, а аз започнах да се занимавам с политика. Предполагам, че в крайна сметка и двамата се справихме успешно.
Нищо от това не я учудваше. То съвпадаше с онова, за което сама се беше досетила. Но все пак беше мъчително да го чуе. Сякаш думите му отново отвориха зарасналите рани.
— Фред всъщност мислеше да се отървем от сестра ти, като се имаше предвид състоянието ѝ. Но честно? Според мен това щеше да е загуба. Тя ме заинтригува. Така че казах на Чанчай да намери начин да ми я доведе. Исках да се срещна с това зомбирано момиче. Може би щях да ѝ помогна.
Ливия усети дракона, как ушите му щръкнаха, очите му пламнаха, а дъхът му стана горещ.
Още не. Още не.
— И Чанчай, като добър човек, знаеше, че поначало той е виновен за този проблем заради пропуск в своя професионализъм. Така че ми доведе Насон. А аз я поверих на грижите на Матиас.
— Мисля, че ѝ каза достатъчно — каза Матиас.
— Не — каза Ливия. — Моля те. Какво се случи с Насон? Моля те.
Лоун се усмихна и погледна Черепа.
— Чанчай, тя наистина иска да разбере, нали?
Черепа кимна и я погледна, а в изражението му се четеше омраза.
— Да. Иска го. Да.
— Е, може ли да направи нещо, за да те склони да ѝ кажеш останалата част от историята?
Черепа се усмихна.
— Да. Така мисля.
Той погледна Ливия.
— Ти ми достави удоволствие на кораба. Голямо удоволствие. Може би, ако ми доставиш отново удоволствие, ще ти кажа за сестра ти.
Ливия поклати глава. Драконът сега се бореше и напрягаше.
Черепа вдигна пистолета и го насочи в лицето на Ливия.
— Не? Две възможности. Или ми правиш удоволствие сега. Или наистина ще те убия.
Лоун тъжно ѝ се усмихна.
— Защо не го ощастливиш, Ливия? Знаеш какво се случва, когато се ядоса. И наистина мисля, че си му липсвала. Начинът, по който говори за тебе… ти си специална за него. Искам да видя защо си толкова специална. Искам да наблюдавам. И после, ако го ощастливиш, аз ще ти кажа останалото за Насон.
Драконът сега направо беснееше в нея. Никога преди не го беше усещала толкова огромен. Толкова неустоим.
Черепа посочи с пистолета към килима и после отново към Ливия.