Един ден по-късно се появи друго известие — за пожар в моргата в Банкок, където тялото на сенатор Лоун чакало да бъде пренесено в САЩ от властите. Тялото на сенатора изгоряло до неузнаваемост, но останките му били разпознати по зъбните му снимки и сега били на път към САЩ, където щели да бъдат погребани в семейния мавзолей в Луълин.
Ливия беше потърсила и други новини и се натъкна на една статия в Банкок Поуст, оплакваща ненавременната смърт на някой си Чанчай Вивавапит, началник на следствения отдел на тайландската Национална полиция. Сърдечен удар. Тялото му било кремирано съгласно желанието на семейството. Ливия подозираше, че това желание може би беше продукт на щедър финансов стимул.
И така. Черепа е бил от Националната полиция. Тя беше усетила това в хотела онази нощ. Можеше само да си представи броя на децата, които е прекарал нелегално за пари през живота си, докато в същото време се е издигал в йерархията на полицията. И очевидно не е действал сам. Неговата организация вероятно още съществува и сводничи с деца, като това, което Лоун беше изнасилил в хотела онази нощ.
Малко след това тя се натъкна и на друга статия в Банкок Поуст. Очевидно някакъв служител в моргата твърдял, че тялото на сенатор Лоун било много осакатено — „като дивеч, хванат и одран за варене в тенджерата“, било зловещото описание на служителя. Но ден по-късно той се отказал от думите си, като твърдял, че имал предвид някаква телевизионна програма, за която бил чул, и че тялото на сенатор Лоун било невредимо преди пожара. Историята беше странна, но другите медии, изглежда, не се бяха заинтересували от нея.
Таня изобщо не ѝ се обади. Това беше добре. Без съмнение, тя беше чула за Лоун — в края на краищата той беше погребан в Луълин. Може просто да не беше направила връзка между неговата смърт и въпросите на Ливия. Макар че най-вероятно не е била склонна да пита. Което беше странно. Ливия нямаше много приятели, но някак си тази жена, която тя почти не познаваше, беше успяла да стане един от тях.
Тя се беше върнала вече от една седмица, когато в полицейското управление пристигна пакет за нея. На него нямаше обратен адрес, но идваше от Сан Франсиско. Два килограма горски мед от окръг Сонома. И бележка, на която пишеше: Може би това най-сетне е краят. Ливия мрачно кимна, след като я прочете, може би.
Всичко друго отне малко време. Трябваше да помоли за услуга и да плати, но накрая документите бяха обработени и властите в Мериленд ексхумираха тялото на непознатата, открито от туристи в местния парк „Литъл Бенет“ през есента, след като Ливия беше пристигнала в Луълин. Тялото било на младо азиатско момиче. Съдебномедицинският следовател постановил, че е починала от удар с тъп предмет по главата, след като е била многократно изнасилена, и властите закопали момичето в щатското гробище за бедняци. ДНК тестовете потвърдиха, че тялото е на сестрата на Ливия. Ливия отиде със самолет в Мериленд, поиска останките ѝ да бъдат кремирани и ги взе със себе си в Сиатъл. А оттам — в Чианг Раи.
Тя нае един мръсен мотоциклет, каквито беше виждала навремето да карат преселници, и тръгна с него нагоре по хълмовете, а урната с пепелта на Насон носеше в раницата на гърба си. Постепенно пътят стана по-стръмен, въздухът — по-хладен, а ушите ѝ пищяха от рева на мотора. Усещаше се странно, че се е върнала. Всичко сега ѝ изглеждаше по-малко. Отчасти защото тя самата беше по-голяма, разбира се, и познанията ѝ бяха много по-обширни. Но отчасти и защото светът беше станал по-малък. Сега съществуваха телефони и електрически жици там, където някога имаше само дървета. Асфалтирани пътища, където някога имаше само коловози. Витрини на магазини, където имаше само поля.
И други неща бяха различни. Някои от далечните хълмове бяха поразително и почти неестествено зелени — беше чула, че там сега се отглеждат терасовидно екзотични чайове, доходна култура, предпочетена от планинските племена за препитание вместо селското стопанство, което Ливия помнеше от детството си. Но и много неща си бяха същите. Червената почва, която едно време се лепеше по босите ѝ крака. Мирисът на земя, растения и дървета. Нежната синева на небето. В селата, през които премина, още имаше дървени светилища, предназначени да изгонят лошите духове. Тя се надяваше сега да са по-полезни, отколкото когато беше малка. Но се съмняваше.