Някои от другите деца също забелязаха, че е станало по-светло. Те се питаха един друг какво означава това, накъде се движат и къде отиват. Кои бяха мъжете, които ги бяха взели. И дали щяха да се върнат. Нямаха отговори и след малко отново млъкнаха.
След известно време Ливия чу как махат резето на вратата. Тя се беше молила мъжете да не ги забравят, но от стъргането на резето отново я обзе страх. Кой идваше? И какво щеше да направи?
Вратата се отвори и се очертаха силуетите на трима мъже. Ливия присви очи и видя, че са същите, които взеха Насон и нея от селото — Черепа, Мръсната брада и Четвъртитата глава. Погледна зад тях, за да се опита да се ориентира. Да, бяха на кораб, една огромна лодка — кранът беше повдигнал сандъка, както предполагаше. Но извън това не виждаше нищо, само просторното небе. Не знаеше какво се е случило с четвъртия мъж, този с колана. Но не я интересуваше. Само се надяваше да им дадат нещо за ядене.
Черепа остана до вратата. Един от другите двама влезе ѝ смени употребените кофи с празни. А третият им даде бутилки с вода и малки консервни кутии със снимки на храна по тях. Ливия осъзна, че в консервните кутии има храна, но не виждаше как се отварят. Потърси капак, но не откри. Другите деца също бяха объркани. Мъжът, които им даде консервните кутии, се засмя. Той взе кутията на Ливия, пъхна пръст през халката отгоре, дръпна я назад и металният капак се отвори. На Ливия веднага ѝ замириса на нещо вкусно и апетитно и усети слюнка в устата си. Лакомо протегна ръка, а мъжът се засмя отново и ѝ подаде консервната кутия. Тя замалко да я изсипе в устата си, но се усети и я размени със затворената кутия на Насон. Нямаше нужда да я подканва — сестра ѝ се зае със съдържанието на кутията и започна да го поглъща.
Черепа я наблюдаваше, очевидно заинтригуван, че е дала отворената си кутия на Насон. Но на Ливия не ѝ пукаше. Миризмата замайваше главата ѝ. Дръпна халката назад, както го беше направил мъжът, и капакът се отвори като при магически номер. Тя се нахвърли върху кутията и трепна — ръбът ѝ беше остър като нож. Но беше прекалено гладна, за да обръща внимание на едно порязване. Вдигна кутията нагоре, наклони глава назад и изсипа съдържанието в устата си. Мислеше, че никога не е яла нещо толкова прекрасно — топки месо, някакъв вид юфка и вкусен пикантен сос. Направо изпъшка от удоволствие и осъзна, че и другите деца издават подобни звуци.
Мъжете ги наблюдаваха и чакаха, докато се наядат. Отне известно време, понеже децата омитаха и ближеха и последните остатъци от соса в консервните кутии. Някои от тях си бяха порязали пръстите по ръбовете на кутията като Ливия и дори езиците, но никой не обръщаше внимание на порязванията. Ливия показа на Насон как да внимава, и когато свърши да яде, ѝ даде своята кутия да я оближе, а тя задържа капака при себе си.
Един от мъжете тръгна да ги обикаля с кофа и даде знак на децата да хвърлят празните кутии вътре. Ливия облиза капака и беше готова да го хвърли в кофата, когато се усети — ръбът му беше толкова остър, че можеше да се използва като оръжие. Тя погледна мъжете, видя, че никой не я наблюдава, и бързо мушна капака в задния джоб на панталона си.
Просто за всеки случай.
Глава 5
Сега
За по-малко от час и половина тя стигна квартала „Джорджтаун“ в Сиатъл, някога процъфтяващ индустриален център, а сега невероятна амалгама от малки предприятия, заведения за хранене и депа с контейнери покрай щатската магистрала 5 на изток, а на запад течеше река Дуомиш.
Тя мина по надлеза над железопътното депо Юниън Пасифик, пресече пътя към летището и стигна покрития с чакъл паркинг на Корсън Авеню, където загаси мотора и слезе. Колеблива жълта светлина се процеждаше от уличната лампа наблизо, но иначе мястото беше тъмно. Вдигна визьора на каската си и усети влагата във въздуха, после чу шума на ранните коли по надлеза отгоре и зад себе си. Под надлеза, в основата на големите подпорни колони, имаше няколко картонени подслона, но обитателите им бяха мълчаливи, изглежда, спяха.
Тя отключи своя фургон, който беше наела тук под фалшиво име и с пари в брой, вкара мотора вътре и отлепи прикрепения с магнит откраднат регистрационен номер. После го пъхна в раницата заедно със светлоотразителната жилетка, метна раницата на гръб, заключи фургона и тръгна на юг по тротоара.
Трийсет метра по-надолу тя спря, за да си махне каската. Разтърси коса и се огледа назад. Нищо не помръдваше. Сложи каската в раницата и отново тръгна.