Тя загаси горелката, махна очилата, затвори очи и въздъхна дълго. Сега вече нямаше никаква опасност. Беше свършила почти всичко.
Без да запали светлините, свали всичко от себе си — ръкавиците, обувките, кожените дрехи, дори бельото. Рокерското облекло закачи до вратата. Бельото хвърли в пералнята в кухнята заедно с друго пране и ги пусна на гореща програма. Взе кисело мляко от хладилника, като държеше едното си око затворено, за да остане привикнало с тъмнината, разбърка го и доля голяма чаша вода. После си взе най-горещия душ, който можеше да изтърпи, изми косата си и изтърка тялото си с груба кърпа, докато стоеше в горещата пара и оставяше топлината да премахне напрежението ѝ. Не се тревожеше за отворените прозорци. Глокът, винаги подръка, се намираше на тоалетната масичка до нея.
Когато се подсуши, тя се върна до шредера. Останките в кофата се бяха изстудили и тя хвърли всичко, заедно с кофата, отново в шредера, а после събра новите конфети в един чувал. Утре щеше да хвърли чувала в някоя кофа за боклук, но дори да го намереха тук тази вечер, той не можеше да уличи в престъпление никого.
От изток на небето се показа първата светлина. Ливия загаси вентилатора и затвори двата прозореца. Оставаше да направи само едно нещо.
Коленичи на рогозката пред светилището — един малък дървен Буда, един мангал с тамян и една снимка на нея и Насон — всичко, което ѝ беше останало от времето, когато бяха момичета в планинската гора. Тя сложи глока на рогозката до себе си, запали една свещ и тамяна, притисна длани и ги доближи до челото си в традиционната поза за поздрав, затвори очи и наведе глава.
— Обичам те, пиленцето ми — прошепна тя на езика на племето Лаху. — Никога няма да те забравя. И никога няма да спра да те търся. Един ден ще те намеря.
Тя направи пауза и добави на английски:
— Ще науча нещо на погребението. Нещо, което бих могла да използвам срещу Уийд Тайлър. Толкова съм близо, пиленцето ми. Толкова дълго чаках. А знам, че и ти си ме чакала. Знам.
Тя остана в тази поза, докато тамянът изгоря. После се пъхна в леглото и легна по гръб. Скоро щеше да сложи маска за очи заради сутрешното слънце, но сега още беше тъмно. Дишаше бавно, усещаше хладните чаршафи с кожата си, както и леко изтръпване в крайниците.
Затвори очи и си припомни всичко от вечерта. Разглеждането на досието на Барнет. Разузнаването на квартала. Купуването на перука, очила и екип с пари в брой от магазини извън града. Пътуването до Мерисвил тази нощ. Как се преоблече и си сложи грима в тоалетната на един ресторант за бързо хранене. Как влезе в бара нервна, вживяла се в ролята си. Как привлече вниманието му. Вълнението, когато той дойде до нея.
Сърцето ѝ започна да бие по-силно и тя разтвори устни да поеме повече въздух. Сгъна леко крака и ги повдигна няколко инча над матрака, а чаршафите гладко се хлъзнаха под тях.
Миризмата на бърбън, докато се напиваше, как самоконтролът му се изпаряваше, а разумът се замъгляваше. Начинът, по който я гледаше. Докато тя знаеше какво мисли и планира.
Ливия прехвърли тежестта си на едното рамо, после — на другото. Коленете ѝ се разтвориха и тя плъзна ръка между краката си.
Начинът, по който я сграбчи за раменете и я разтърси. Как се опита да я придърпа и да я накара да го целуне.
— Не — изпъшка тя на глас, а пръстите ѝ натискаха, търкаха и се движеха. — Не. Не искам.
Как той не обърна внимание на молбите ѝ и я хвърли на тревата. Усети тежестта му, когато я възседна.
Пръстите ѝ започнаха да се движат по-бързо, притискаха по-силно и тя чуваше шумното си пъшкане. Усещаше напрежението, което нарастваше в нея.
— Не — каза тя отново. — Не.
Ръката на гърлото ѝ и откопчаването на колана.
Тя седна и се заизвива с широко разтворени колене, облегната на свободната си ръка, която стискаше чаршафите и поемаше тежестта ѝ. Започна да движи ханша си към пръстите на другата ръка, като стенеше.
Как стисна с крака врата му и как усети да се пречупва от ножицата на краката ѝ.
Напрежението стана непоносимо. Тя стисна по-силно чаршафите и разтвори още повече краката си.
Начинът, по който драскаше по крака ѝ, как отчаяните му усилия започнаха да отслабват. Знаеше, че го е спряла. Не му беше дала никаква възможност. Беше поела пълен контрол…