Ливия хвана Насон за другата китка, както пред колибата им преди време, което вече ѝ се струваше невъзможно далеч в миналото. Чувстваше се, сякаш сънува кошмар. Защо мъжете се опитват да вземат Насон? Тя си мислеше за сгънатата капачка в задния джоб. Но как да я използва срещу трима мъже?
— Защо искате да я вземете? — извика тя на тайски. — Защо?
Четвъртитата глава още дърпаше, но не достатъчно, за да откъсне Насон от Ливия. Погледна към Черепа в очакване той да реши.
Черепа се засмя и светна с фенерчето в лицето на Ливия. Тя вдигна ръка да се предпази от ослепителната светлина, а с другата ръка продължи да държи китката на Насон.
— За забавление — каза той. — Ще я вземем за забавление.
За момент Ливия не разбра. Забавление? Те искат да си поиграят с Насон? Не виждаше смисъл в това…
И после я завладя ужасно прозрение.
— Не! — извика тя. — Не, моля ви, не.
Черепа отново се засмя.
— Защо не?
Ливия се бореше да задържи сълзите си.
— Тя е прекалено малка за забавление. Моля ви.
Усети как Черепа я гледа, и имаше ужасното чувство, че я разбира по-добре, отколкото тя себе си. Опита се да съобрази какво да направи, и тогава Черепа насочи фенерчето си към Насон и каза на Четвъртитата глава:
— Достатъчно. Вземи я.
Четвъртитата глава затегли отново. Ливия хвана китката на Насон с две ръце и се опита да я издърпа, но мъжът беше прекалено силен. Насон погледна Ливия и започна да пищи:
— Лаби! Лаби!
Ливия беше повлечена заедно с Насон. Тя не можеше да ги спре. Но не можеше и да позволи да направят това на Насон. Не можеше. Без да мисли, тя погледна Черепа и извика:
— Вземете мен! Не нея, мен вземете!
Черепа, червен от алкохола, се зачерви още повече. Ноздрите му се издуваха, докато дишаше, и каза на Четвъртитата глава:
— Чакай.
Четвъртитата глава спря да дърпа, но не пусна китката на Насон.
Черепа отново насочи фенерчето си към Ливия.
— Искаш да вземем теб?
Ливия поклати глава и примижа:
— Тя е прекалено малка. Моля ви!
— Тогава ти? Искаш да вземем теб?
Ливия не можа да отговори.
Черепа вдигна рамене и кимна към Насон.
— Добре — каза той на Четвъртитата глава. — Вземай я.
— Не! — извика Ливия. — Не, вземете мен. Искам да вземете мен.
Черепа я погледна. Хлътналите му очи бяха черни.
— Ами ако тя ни харесва повече?
— Не, тя не е по-добра. Вземете мен.
— Защо?
— Тя е прекалено малка.
— Искаш да кажеш… че ти ще ни доставиш по-голямо удоволствие?
Ливия усети такова облекчение, че Черепа я слуша, че почти не осъзнаваше собствения си ужас.
— Да. Аз ще ви доставя по-голямо удоволствие. Вземете мен.
Черепа кимна на Четвъртитата глава, който пусна Насон. Насон се препъна в Ливия и се хвана здраво за нея, като плачеше. Ливия погледна към Черепа. Той светеше към тавана и усмихнат, ѝ направи жест към вратата.
— Всичко е наред, пиленцето ми — прошепна Ливия. — Всичко е наред. Ще отида с тях, но не за дълго. Скоро ще се върна.
Насон се хвана още по-здраво за нея.
— Защо, Лаби?
— Прекалено е сложно да ти обясня. Само за малко и ще се върна.
Насон поклати глава и безпомощно заплака.
— Искам да си ида вкъщи.
Ливия си помисли за родителите им и почти щеше да каже: Вече нямаме дом. Но щеше да е жестоко. Вместо това прошепна:
— И аз, пиленцето ми. И аз.
— Защо не може да си идем вкъщи?
— Аз ще намеря начин. Но засега трябва да бъдеш смела и да чакаш да се върна. Ще го направиш ли?
— Но аз не съм смела, Лаби. Не съм.
— Не е вярно, пиленцето ми. Ти си смела. Просто още не го знаеш. Но е така.
Ливия се опита да се откопчи, но Насон здраво се държеше за нея.
Сърцето на Ливия биеше силно. Не познаваше тези мъже. Нямаше причина да им се довери, а точно обратното. Те дори не бяха от племето Лаху. Но дори да бяха, виж какво направиха родителите ѝ.
Ами ако направиш каквото искат и те нарушат обещанието си? Обещанието си да не наранят Насон?
Тя не знаеше. Дори не можеше да отхвърли напълно тази възможност. Просто трябваше да опита. Нямаше да си прости, ако не опита.
Кай дойде и прегърна с ръка Насон. Ливия се освободи и кимна на Кай. Той също ѝ кимна. Не можеше да разбере какво мисли. Насон продължи да плаче, но поне имаше някого с нея, някой щеше да се грижи за нея и да я успокои.
Ливия се изправи, стисна челюсти, за да не ѝ треперят устните, и тръгна през вратата навън от контейнера.