Само дето не знаеше, че накрая това нямаше да се окаже достатъчно.
Глава 7
Сега
Ливия се събуди след един час, преди да звънне алармата. Беше прекалено възбудена, за да заспи дълбоко — от убийството на Барнет, разбира се, но и от това, което предстоеше да се случи.
Тя стана от леглото, отвори един прозорец и вдиша въздуха на пролетното утро, прекалено великолепно за джипа. Така че отиде с мотора си „Дукати“ в управлението, като метна чувала близо до един лагер за бездомници под магистралата.
Беше на бюрото си преди сутрешната оперативка — обичайното ѝ поведение, а беше много важно да не прави нищо необичайно веднага след убийството. Нямаше новини за Барнет, но още беше рано. Вероятно от полицията в Мерисвил не са имали време да установят самоличността на трупа. Нямаше да се учуди, ако бандата беше научила за неговата кончина преди полицията в Сиатъл. Без значение. Така или иначе, хората скоро щяха да започнат да говорят за това.
Вместо да се занимава с Барнет, тя започна работа по своите дела. Предишната седмица беше арестувала един воайор в Балард и мъж, разсъблякъл се гол в Олимпик Хилс, така че за момента нещата вървяха добре. Имаше и една проститутка, изнасилена в тоалетната на летището. На прокурора тя нямаше да се хареса — не беше добра жертва, което означаваше, че нямаше да е достатъчно симпатична на съдебните заседатели, сякаш само калугерките и монахините можеха да бъдат изнасилени — а Ливия знаеше, че ѝ трябват необичайно силни доказателства, за да убеди прокурора да се стигне до съд. Вече беше открила един заподозрян и сега търсеше начин да го свърже с подобни сексуални насилия. Трябваше да е имало и други — щеше да бъде много необичайно това да му е първото изнасилване на проститутка. Ако Ливия намереше и други жертви и ги накараше да свидетелстват, щеше да успее да убеди политически пресметливия прокурор и да вкара в затвора един сериен изнасилвач.
Понякога почти ѝ се искаше прокурорът да каже „не“ или да оправдае насилника. Това ставаше причина и извинение да го направи по своя си начин. Но знаеше, че трябва да внимава с изкушението. Трябваше да има баланс. Тя уважаваше системата, но не искаше да ѝ бъде роб. Беше предана на жертвите си и ако системата не им въздадеше справедливост, тя щеше да им я въздаде по друг начин.
Изминаха почти четирийсет минути, преди нейният лейтенант да дойде — дребна, с хубава кафява коса и будно изражение въпреки ранния час. Дона Стрейнджланд. Преселничка от Бруклин със съответния акцент и дяволски добро ченге. Беше странно как някои жени в управлението проявяваха дискриминация, като се отъждествяваха с мъжете и се съревноваваха със своите сестри полицайки, катерейки се по тях като раци в кофа. Но някои от тях проявяваха солидарност и взаимна подкрепа. Дона беше от последните. Освен това Ливия не беше виждала някой така майсторски да провежда разпити. Жената можеше да излъчва невероятно състрадание и разбиране дори към най-гнусните престъпници. Убийци. Изнасилвачи на деца. Садисти. Караше заподозрените да чувстват, че ги разбира и само ако ѝ обяснят и бъдат честни и открити с нея, ще може да им прости. Нещо в нея ги караше да жадуват за разбиране и за възможността да им бъде простено — до такава степен, че Ливия беше виждала някои да подписват признания, замазани от собствените им сълзи. Беше нещо като втора майка, убеждаваща заподозрените да изтъргуват своята честност срещу химерата на нейната любов.
Беше обяснила на Ливия, че това е просто представление. Когато влиза в стаята за разпит, оставя настрана своя ужас, отвращение и ярост. Винаги търси нещо, което да ѝ позволи да изпита съчувствие, и се фокусира върху него, без да си позволи да изпита нещо друго. Докато получи подписани показания, разбира се. Но първо кара заподозрените да пожелаят да си признаят така силно, както тя го иска.
— Предполагам, не трябва да съм изненадана, че те виждам — каза Дона, спряла на път към кабинета си, докато отпиваше от стиропорена чаша ароматното служебно кафе. — Мислех, че ще се поотпуснеш малко след последните два случая.
Говореше за тези от Балард и Олимпик Хилс — и двата случая бяха приключени засега.
— Да — каза Ливия и вдигна преплетените си пръсти над главата, докато ставите ѝ изпукаха. — Щях да го направя. Но нещо е превърнало тези хора в това, каквото са. Мислех да се поразровя малко. Да видя дали са имали учител или треньор, прибран за сексуално насилие. Някаква връзка. Може би ще открия следващия, преди да се изяви. Освен това имам онази жертва от летището. На прокурора тя няма да се хареса.