Накрая я издърпаха назад, но тя се изви, замахна с капачката и поряза другия мъж по бузата. Той изрева и тя се опита отново да го пореже, но третият мъж хвана ръката ѝ и я изви зад гърба. Усети болка в рамото, изтръгнаха проклетата капачка от пръстите ѝ. Мъжът я хвана през кръста, вдигна я във въздуха и я тръшна на металния под. Ливия видя звезди и усети как въздухът излезе от дробовете ѝ.
Последва суматоха — Черепа се гърчеше на пода и виеше, покрил с ръце лицето си; другите мъже се опитваха да му помогнат; децата се бяха отдръпнали до стените на контейнера, пищяха и плачеха. Ливия се опита да им извика: бягайте, бягайте. Но не можеше да диша. Отчаяно наблюдаваше как другите мъже изправиха Черепа на крака и го издърпаха през вратата. Децата лесно можеха да изтичат покрай тях, но никой не се опита, дори Кай. Просто седяха и плачеха с гръб към стените, обвили с ръце коленете си.
Вратата се тръшна и вътре стана тъмно. Ливия чу как дърпат резетата и заключват катинара. И после нищо, освен детския плач и острия мирис на кръвта на мъжа.
Между риданията на децата тя чу как Насон плаче и я вика.
— Лаби, къде си? Лаби?
Успя да си поеме дъх и да седне. Рамото я болеше, след като мъжът беше извил ръката ѝ. Преглътна да овлажни гърлото си, и отвърна:
— Тук съм, пиленцето ми.
— Къде?
— Следвай гласа ми. В средата на железния сандък.
Тя продължи да говори и беше почти както при една от игрите им. Малко по-късно Насон се препъна в нея, после рухна в ръцете ѝ, плачейки. Ливия я погали по косата и ѝ прошепна, че всичко ще бъде наред.
— Защо го направи? — чу тя как някой извика на тайски. — Защо?
Беше момчето от племето Яо, страхливецът. Ливия си помисли да не му отговаря, но после каза:
— Защо не избяга?
— Да избягам? Къде?
Всъщност това беше неразумен въпрос. Ливия не знаеше какво има там навън. Беше кораб, да, но освен това нямаше никаква идея. Имаше ли и други хора? Корабът беше толкова голям, че би трябвало да има. Но къде бяха? И дали щяха да им помогнат?
— Ти искаш да останеш тук, така ли? — каза тя. — Като пиле в капан?
— Да! — каза момчето от племето Яо. — Тук има храна. Вода. Ами ако мъжете не дойдат повече? Ако са полудели? И не донесат храна и вода?
Тих колективен стон на ужас изпълни контейнера. Но Ливия не се страхуваше. Тя усещаше гняв — гняв към страхливото момче от племето Яо, най-вече защото не го беше грижа, че насила я караха да задоволява мъжете, докато той стоеше свит вътре на топло, в безопасност и добре нахранен. Ако мъжете не ѝ бяха взели капачката, щеше да го намери и да го пореже. Е, не ѝ трябваше капачката. Можеше да го нарани и с нокти и зъби.
Но не, трябваше да се грижи за Насон, това беше най-важното. Така че каза:
— Можеше да избягаш. Но не избяга. Това, което се случи, беше заради теб, не заради мен.
Тя искаше да вярва в това. Но не можеше. Знаеше, че е ранила тигър. И че тигърът щеше да се върне за нея.
Глава 9
Тогава
По някое време по-късно Ливия се събуди от стърженето на резетата. Веднага се изправи в седнало положение, а сърцето ѝ започна да бие. Насон, все още разстроена, също се изправи и я хвана за ръката.
Вратата се отвори и мъжете влязоха. Този път не вдигнаха фенерчетата нагоре, а ги размахаха и насочиха лъчите им право в ужасените лица на децата. Ливия вдигна ръка да се предпази от светлината, когато тя падна върху нея и Насон. Присви очи и видя как два чифта крака се приближават. Разтревожена, се опита да застане пред Насон, но нещо изведнъж се случи, защото падна по гръб, главата ѝ пулсираше, ушите ѝ звъняха, а Насон вече пищеше чак откъм вратата. Опита се да стане, но я заля вълна от замайване и гадене и падна.
— Насон! — извика тя. — Насон!
После вратата се затвори, сложиха отново резетата, а Насон вече я нямаше. Ливия пое дълбоко дъх и започна да вие в мрака.
Глава 10
Сега
На другия ден Ливия получи потвърждение от отдела за подслушване: Били Барнет щеше да бъде погребан в гробището в Краун Хил в единайсет часа следващата сутрин. Хората с подслушвателните устройства щяха да бъдат намясто, за да следят членовете на някоя конкурентна банда да не създадат проблеми, а ако не успееха да го предотвратят — да ги арестуват.