Ливия отиде в склада, познат още като Пещерата. Използването на госъмър се контролираше стриктно в съответствие с договора на полицейското управление с производителя и ако някой детектив се нуждаеше от устройството, трябваше да получи разрешение от лейтенанта или от някого с по-висок ранг и да попълни почти толкова документи, колкото за използването на снайперска пушка.
За склада отговаряше един цивилен служител от полицейското управление на име Алвин, червенокос компютърен маниак, който изглеждаше с двайсет години по-млад от своите четирийсет и пет години. Алвин изпълняваше задълженията си като военен интендант и искаше всичко да е написано четливо и прилежно. Господ да ти е на помощ, ако върнеш нещо, взето от него, дори с час закъснение.
Но той също така си падаше по Ливия и се изчервяваше под луничките си, когато тя идваше да изпише нещо. Още повече когато идваше просто да каже „Здрасти“. Беше сигурна обаче, че щеше да я убие, ако върнеше в лошо състояние някоя от неговите играчки.
Тя взе асансьора до мазето, тръгна по коридора, осветен от флуоресцентни лампи, и видя Алвин, застанал пред гишето за регистрация като пощенски чиновник или аптекар. Той винаги си беше на мястото, когато Ливия слизаше тук. Понякога тя се чудеше дали изобщо ходи до тоалетната. Но реши, че е по-добре да си остане загадка.
Тя му махна:
— Здравей, Алвин.
Той също ѝ махна:
— Здравей, Ливия. Странно. Току-що получих разрешително от лейтенант Стрейнджланд за госъмър.
Ливия се усмихна:
— Какво съвпадение.
Алвин се засмя неловко:
— Да. Разбира се. Е, имам тук един за тебе. Зареден и готов. Попълнила ли си формуляр?
— Не, мислех да го попълня тук. Ако не ти преча.
— Какво? Разбира се, че не. Ето.
Той ѝ подаде формуляр за госъмър — трябваше да попълни колко време ще го използва, кой ѝ е разрешил, и така нататък. Докато пишеше, Ливия го заговори, най-вече в каква форма е отборът по бейзбол „Маринърс“ този сезон и колко хубаво щеше да е, ако върнеха Браунър в „Сийхоукс“, такива неща. Алвин беше спортен запалянко и макар Ливия да не беше, нямаше да е добър детектив, ако не можеше да разговаря за политика, спорт, времето и други подобни теми. Когато свърши с формуляра, тя го бутна по плота на гишето към него.
Алвин внимателно го прочете и след малко се намръщи, както тя и очакваше.
— Ъъ, три дни… трябва да попълниш формуляр за продължение, ако не ти стигнат четирийсет и осем часа.
— Знам. Но това е погребение на Чуковете. То е утре, но искам да съм сигурна, че ще проследя това, което науча там.
Той се почеса по врата.
— Разбирам, просто… имаш ли нещо против да го направим за четирийсет и осем часа, а ако ти трябва за по-дълго време, аз самият ще попълня формуляр за продължение?
Ливия се усмихна.
— Много си сладък.
Алвин се изчерви.
— Не, просто знам, че си много заета.
— Е, и ти си зает.
— Не колкото тебе. Например оня случай в Монтлейк… Прочетох статия за оцелялата в Стрейнджър. Ти чете ли я?
Ливия кимна. Разбира се, че я е чела, разказ за жена, оцеляла след нападение на садист, нахлул с взлом в дома ѝ в Монтлейк, който тя деляла с партньорката си лесбийка, измъчвал ги, изнасилил ги и няколко пъти ги намушкал с нож, но в тази екстремна ситуация партньорката ѝ започнала да се съпротивлява и по този начин спасила живота ѝ. Изнасилвачът използвал тяхната любов и взаимна преданост, за да ги контролира, докато ги измъчвал и изнасилвал. Този случай беше станал близо до дома ѝ и тя беше издирила насилника, но най-трудно ѝ беше да не го застреля. Поне системата беше проработила и той беше изпратен в затвора до живот.
— Казва, че ти си я спасила. От разпита до осъждането му и след това. Трябва да знаеш, че наистина помагаш на хората.
За момент тя забрави, че го манипулира, и беше искрено трогната.
— Благодаря ти, Алвин.
— Не, аз ти благодаря. Добре, нека да е за четирийсет и осем часа и после автоматично ще направим удължаване. Това ще си остане просто между нас.
Тя се зачуди за момент кой кого манипулира. После протегна ръка с пародийна официалност и каза:
— Спогодихме ли се?
Алвин се усмихна и пое ръката ѝ.
Може би и той я манипулираше в известен смисъл — сигурно имаше някакви умения, щом успяваше да се справи с конкуриращите се молби и егото, което стоеше зад тях. Но нямаше значение. Тя беше накарала Алвин да се съгласи да заобиколи правилата. А знаеше, че щом успееш да накараш някого да каже „да“ за нещо, е по-лесно да го направиш и следващия път. Например да не бъде прекалено критичен, ако с някой госъмър се случи злополука. Понеже на нея ѝ трябваше едно устройство за повече от четирийсет и осем часа. Трябваше ѝ, когато Уийд Тайлър щеше да бъде пуснат от затвора.