А може би и след това.
Глава 11
Тогава
Замайването и гаденето ѝ постепенно намаляха и Ливия вече можеше да се изправи в седнало положение. Главата ѝ още пулсираше и едно място над ухото я болеше при пипане. Осъзна, че мъжът я беше ударил с нещо, по-твърдо от ръката му, но фенерчето така я беше заслепило, че не беше видяла. Седеше и чакаше, и се чувстваше нещастна, безсилна и самотна. Единствено можеше да се надява и да се опитва да не си представя какво правят с Насон.
По някое време осъзна, че може да вижда — беше съмнало и светлината проникваше през дупките за въздух. „Насон — безпомощно шепнеше тя, като се държеше за раменете. — Насон“.
Вътре стана по-светло и тя чу звука на резетата. Стана и се спусна към вратата. Ако мъжете не водеха Насон, тя щеше да мине покрай тях и да я намери някак си, някъде на кораба.
Вратата се отвори. Бяха тримата мъже с Насон пред тях. Ливия изпита такова облекчение, когато видя Насон, че коленете ѝ се разтрепериха и очите ѝ се насълзиха. Мъжете бутнаха вътре Насон и тя се препъна и падна в ръцете на Ливия. Ливия я хвана здраво и я погали по косата.
— Пиленцето ми — прошепна тя, понеже гърлото ѝ така се беше свило, че не можеше да говори. — Пиленцето ми, добре ли си? Добре ли си?
За момент, докато я държеше в ръце, Ливия беше сигурна, че Насон е добре. Но после осъзна, че нещо не беше наред. Насон не отговаряше. И не прегръщаше Ливия, нито се държеше за нея, както правеше, когато беше уплашена. Изобщо не я докосваше. Едната ѝ ръка висеше вяло отстрани. А другата беше вдигнала към устата си. Ливия леко се отдръпна и изумено видя, че Насон си смуче палеца — нещо, което сестра ѝ не беше правила, откакто беше много малка. Ливия я погледна в очите и прошепна:
— Насон, Насон, добре ли си?
Насон я гледаше, но сякаш гледаше… през нея.
Ливия я хвана за раменете и я разтърси веднъж и после още веднъж.
— Насон! — каза тя. — Насон!
Но Насон сякаш не я чуваше. Или виждаше. Сякаш дори не знаеше, че Ливия е там.
Ливия погледна надолу и видя кръв по гащите на Насон, между краката ѝ. Тя се опита да си внуши, че това е нещо друго, нещо разлято. Но знаеше, че е кръв. Можеше да я помирише.
Погледна мъжете и за първи път видя превръзките по лицата и ръцете на Черепа и Четвъртитата глава. Те държаха дълги прътове и някаква далечна част на ума ѝ осъзна, че вероятно с това я бяха ударили. Черепа погледна към Ливия и започна да вдига пръта си, но Мръсната брада поклати глава и го хвана за ръката. Черепа махна ръката му и се усмихна на Ливия, една изкривена усмивка заради болката или стегнатата превръзка, или и двете.
Всичко, което Ливия беше чувствала досега, се замени от изблика на чиста, черна омраза. Зрението ѝ се замъгли и тя започна да крещи на Черепа с оголени зъби и свила пръсти като лапи. Но този път той беше готов за нея. Замахна с пръта и удари Ливия в стомаха. От удара въздухът излезе от дробовете ѝ и тя рухна на земята, болка експлодира в стомаха ѝ.
Черепа клекна близо до нея.
— Сестра ти ни достави голямо удоволствие — каза той. — Може би по-късно ще се върнем за още.
Кай притича. Черепа стана и вдигна пръта, но го отпусна, когато Кай спря, клекна до Ливия и сложи ръка на рамото ѝ. Ливия се опитваше да запъне крака, за да се изправи и да се хвърли върху Черепа, защото вече нищо нямаше значение, освен да се докопа до него, да го дращи, хапе и убие. Но стомахът ѝ беше така свит, че не можеше да диша. Гледаше Черепа, ритайки и кривейки лице. Той още се усмихваше. Пред погледа на Ливия се появиха точки и всичко стана сиво. А после и сивотата изчезна.
Глава 12
Тогава
Ливия лежеше по гръб в гората, а наоколо валеше. От клоните на дърветата падаха капки върху бузите и клепачите ѝ. Чу, че някой вика името ѝ отдалече, но тя не отговори. Чувстваше се в безопасност в гората и не искаше никой да я намери тук.
После очите ѝ се отвориха, гората изчезна, а капките дъжд бяха от бутилка с вода и този, който викаше името ѝ, беше Кай — той седеше до нея и я пръскаше по лицето с вода. Ръцете и краката ѝ помръднаха, тя изстена и седна; за момент почувства замайване, което бързо отшумя.