— Насон? — попита тя, без да е сигурна кое е сън — гората или това.
— Тук е — каза Кай. Ливия видя Насон точно до тях, легнала на своята част от одеялото. Беше вдигнала колене до гърдите си, а очите ѝ бяха широко отворени. Още държеше палеца в устата си.
Ливия усети как лицето ѝ се изкриви и сълзи потекоха от очите ѝ.
— О, пиленцето ми — каза тя и гласът ѝ секна. — Моето пиленце.
Легна до Насон, прегърна я с една ръка и погали косата ѝ, както правеше, когато я приспиваше.
— Моето пиленце — шепнеше тя, ридаейки. Но Насон не показваше признаци, че усеща присъствието ѝ.
След това, когато мъжете донасяха храна и вода, те държаха дълги прътове, сякаш очакваха децата да ги нападнат. Когато поглеждаха към Насон, лицата им ставаха загрижени, което Ливия не разбираше. Но по някаква причина те вече не вземаха навън Ливия или Насон, нито някое друго дете. Носеха храна и вода и сменяха кофите, без да кажат и дума.
Дните минаваха, а Насон си остана същата, не говореше и не отговаряше, когато ѝ говореха. Ядеше само когато Ливия я хранеше, пиеше, когато тя допираше бутилка с вода до устните ѝ, и използваше кофата, когато тя я водеше до нея. Иначе стоеше свита на своята част от одеялото, а очите ѝ гледаха към нещо, което Ливия не виждаше.
Ливия се опитваше да си внушава, че случилото се не е по нейна вина. Но знаеше защо Насон кърви — понеже мъжете са ѝ направили онова нещо, от което се раждат бебета. Но те не бяха го сторили на Ливия и може би онова момче от племето Яо беше право… може би нямаше да го причинят на Насон, ако Ливия не ги беше ядосала толкова много. Вероятно бяха наранили Насон по-лошо, отколкото биха го направили, ако Ливия не ги беше нападнала. Ясно ѝ беше, че нещо се беше случило с ума на Насон. Може би мъжете бяха наранили Насон толкова зле, че тя беше намерила начин… да замине някъде далеч? Да, може би така беше направила. Ливия се мъчеше да се вкопчи в тази надежда и да вярва, че може би, когато Насон се върнеше, тя нямаше да помни какво ѝ бяха направили, защото някак си не е била там, когато се е случило. Но дали щеше да се върне? Как? Кога? И ако не се върнеше, нямаше ли да е по нейна, на Ливия, вина?
Минаха още дни. Колкото и да беше ужасно, когато мъжете изкарваха Ливия навън и я караха да прави онова отвратително нещо, начинът, по който бяха наранили Насон, и нейната липса на реакция бяха много по-ужасни.
Всяка нощ Ливия спеше свита до Насон, шепнеше името ѝ и галеше косата ѝ, докато я оборваше сънят. През деня тя никога не я оставяше. Когато мъжете идваха с храна и вода, Ливия стоеше колкото може по-далеч назад в металната кутия. Щом чуеше стърженето на резетата, тя изправяше Насон и внимателно я отвеждаше до стената, като заставаше пред нея. По този начин, ако мъжете се опитаха да хванат Насон, Ливия щеше да ги види и да се съпротивлява. Вече нямаше капачка от консерва, след като Ливия ги поряза, мъжете сами отваряха консервните кутии и вземаха капачките. Но тя все още имаше зъбите си. Можеше да скочи върху тях и да захапе носовете им, ушите или устните.
Мъжете обаче явно бяха разбрали плана ѝ. Една сутрин те започнаха да раздават храната от задната част на контейнера, вместо, както обикновено, отпред. Мръсната брада застана отляво на Ливия, а Четвъртитата глава — отдясно, докато Черепа стоеше пред вратата. Тя почувства, че нещо не е наред и се опитват да я изиграят, и докато въртеше глава наляво и надясно, опитвайки се да наблюдава едновременно и двамата мъже. Мръсната брада пристъпи и я хвана за косата. Тя изпищя и се обърна към него ужасена, че отново ще вземат Насон. Четвъртитата глава я хвана отзад за раменете и я бутна по лице на пода. Обзе я паника, докато се гърчеше по корем, опитвайки се да се изправи на колене. Но един от мъжете обкрачи гърба ѝ и я прикова към пода. Ливия се опита да хване Насон за глезена, сякаш можеше да спре мъжете да я вземат. Усети убождане по врата и изведнъж почувства крайниците си прекалено тежки, за да се движат. Тежестта върху гърба ѝ се простря върху цялото ѝ тяло, сякаш се намираше под металната кутия, а не в нея.
— Пиленцето ми — прошепна тя и припадна.
Глава 13
Сега
Ливия се надяваше единствено на погребението на Барнет.
Беше прекрасно пролетно утро в гробището на Краун Хил — черешите цъфтяха, птиците чуруликаха, а вятърът люлееше клоните на дърветата. Над сто членове на бандата Чуковете бяха дошли да отдадат своята почит на горкия Били, някои бяха дошли чак от Рино и Мисула със своите мотори „Харли-Дейвидсън“. Имаше дънкови якета, окичени с национални знамена и железни кръстове. Множество татуирани ръце, както и лица и вратове. Мускули, напомпани от стероиди. Наздравици с бърбън и поздрави Sieg Heil. Ливия познаваше повечето от местните лидери, след като беше работила една година в отдела за борба с организирана престъпност, преди да стане детектив. Отделът трябваше да знае всичко за бандите в района на Сиатъл и да направи така, че те да го знаят, с цел предотвратяването на насилие. Ливия беше поискала достъп до тази информация, така че, когато най-накрая се добереше до Уийд Тайлър, щеше да е готова.