В това състояние беше и когато започна стрелбата.
Глава 15
Сега
Данните, с които Ливия успя да се сдобие от телефоните на погребението на Били Барнет, даваха ясна представа кой кой е в Чуковете — освен номерата на самите телефони, и номерата, на които са звънели, както и кога и къде са проведени повикванията. Това щеше да бъде истински дар за хората от отдела за борба с организираната престъпност, макар вероятно да са намерили начин да съберат подобна информация. Винаги се радваше да им помогне, но сега тя търсеше нещо специално — достатъчно дълъг лост, за да отстрани Уийд Тайлър. И след няколко дни трескави анализи на данните тя беше сигурна, че го е открила.
Не беше успяла да намери нищо интересно в редовните телефони, онези, които членовете на бандата използваха в своя личен живот. Така че се съсредоточи върху тези за еднократна употреба, които сравнително лесно свърза с редовните, защото притежателите им бяха прекалено лениви, за да не носят и двата едновременно. Но и това не ѝ предложи нещо, което би могла да използва.
Последната стъпка бяха непознатите номера — тези, които не можеше директно да свърже с личните телефони. Знаеше, че принадлежат на членове на бандата, защото апаратите са били в гробището, когато погребаха Барнет. Но беше много трудно да свърже непознатите номера с конкретни хора.
И все пак един телефон за еднократна употреба се открояваше. Беше купен преди пет години, което само по себе си беше интересно — прекалено дълго време дори за нехаен член на бандата да държи подобен телефон, иначе купен с цел анонимност. Самият телефон също беше интересен, понеже беше използван единствено за връзка с друг номер — естествено, отново телефон за еднократна употреба. Ливия се фокусира върху движението на двата телефона. Единият променяше местонахождението си късно през нощта, обикновено между един и пет часа. Другият много рядко се движеше. Типичен модел на обаждане за бърз секс, само че тези обаждания бяха редовни, и то от доста дълго време. Каквото и да се случваше, участниците се стараеха да крият връзката си. Което обясняваше защо и двамата използваха телефони за еднократна употреба, за да се свързват помежду си.
Първият телефон прекарваше повечето време в апартамент в град Шорлайн, нает от Майкъл „Мех“ Масник. Ливия познаваше Масник от работата си в отдела за борба с организираната престъпност. Той беше един от успешните и популярни членове, с брада на дървар и с тяло на нападател от НБА. Въпреки ръста си беше смятан за един от най-разумните членове на бандата, макар че и никой не смееше да се задява с него. „Мех“ беше съкратено от „механик“, прякор, който Масник си беше спечелил заради умението си да поправя мотори.
Вторият телефон, този, който рядко се движеше, се намираше в една къща в съседния град Бодъл и беше притежание на жена на име Джени Джардън.
Която по случайност беше съпруга на Уийд Тайлър.
Глава 16
Тогава
Ливия скочи на крака, объркана и уплашена. Извън металната кутия се чуваха викове и експлозии, като фойерверките в селото по време на празници. Първата ѝ мисъл беше: Насон?
Но Насон я нямаше тук. За момент, без да има кого да защитава, Ливия се парализира. Чу се серия от силни чукания. Нещо като камък? или метален прът? удряше отвън по металната кутия и тя кънтеше като огромна камбана. Ливия опря гръб на далечната стена. Когато нещо влезеше през вратата, тя искаше да е колкото може по-далече.
Чуха се още викове и фойерверки. После няколко мига зловеща тишина. И сетне един силен удар отвън по вратата, която се отвори и металната кутия се изпълни с ярка слънчева светлина, но след това светлината изчезна, заменена от мъгла, а мъглата пареше очите и гърлото ѝ и я караше да кашля и да ѝ се гади. Тя залитна към вратата, задавена и заслепена. Хората се блъскаха в нея от двете ѝ страни, но тя продължи да се движи, в отчаян стремеж да се махне от задушливата и пареща мъгла.
Спъна се в нещо и падна на ръце и колене. Повдигаше ѝ се, тя разтърка очи с опакото на ръката и за момент зрението ѝ се изясни. Смая се, когато видя, че е успяла да излезе от металната кутия. Беше слънчево, мъглата я нямаше, а корабът не се движеше — беше спрял отстрани на реката до една платформа с машини и сгради. Навсякъде гъмжеше от мъже с пластмасови маски и черни униформи. Всички бяха въоръжени — с дълги пистолети, картечници или пушки като тези, които беше виждала по мъглявия телевизор в селото. Дали не се опитваха да я хванат?
Дори задавена и почти заслепена, тя осъзна, че никога нямаше да има по-добра възможност да избяга. Започна да пълзи по посока на платформата. Може би, ако стоеше приведена ниско, никой нямаше да я забележи.