Ливия усети вълна от страх и гадене.
— Ами Насон?
— Разбирам те. Но тези мъже не знаят какво да правят с теб.
— Няма да се върна. Не и без Насон.
— Това, което искам да ти кажа, е, че господин Лоун споделя безпокойството ти. Ти беше единственото дете на кораба. Други две са умрели по пътя, очевидно от хранително отравяне. Господин Лоун разбира твоето затруднено положение и иска да ти помогне.
— Как да помогне?
— Господин Лоун е много важен човек в този град. Той е голям бизнесмен — притежава фабрика за муниции и за целулоза, където работят много хора. Неговият брат е щатски сенатор — много влиятелен човек в американското правителство. Децата на господин Лоун са пораснали и той и съпругата му ще те вземат у тях, докато се уреди нещо по-постоянно и задоволително.
Ливия гледаше господин Лоун, но не му се доверяваше, нито го харесваше. Същото усещаше обаче и към всички тези хора. Дори към Таня.
— Може ли господин Лоун да намери Насон?
Нану поговори с господин Лоун и после каза на Ливия:
— Господин Лоун има много връзки заради своя бизнес и брат си. Той обещава да се опита да я намери.
Ако в Америка беше същото, което разправяха хората в селото за Тайланд, Ливия знаеше, че един богат човек можеше да е по-полезен от полицията. Не че се доверяваше на думите му. Но какъв избор имаше? Не можеше да се върне при родителите си. Не би го направила. А ако Насон беше в Америка, Ливия също трябваше да остане тук. Щеше някак си да намери Насон и да ѝ помогне.
— Добре — каза Ливия. — Ако може да намери Насон…
Нану поговори отново с господин Лоун, който погледна към Ливия и кимна, сякаш нямаше търпение тя да го разбере.
— Да — каза Нану. — Казва, че знае колко е важна Насон за теб.
Едва по-късно Ливия щеше да разбере колко зловещи щяха да се окажат тези думи.
Глава 17
Сега
От данните от мобилния телефон беше очевидно какво ставаше между Масник и жената на Уийд Тайлър, но самите данни не бяха достатъчни, за да удостоверят връзката с Масник. Затова на Ливия ѝ трябваше нещо малко по-… убедително.
Така че нощем късно тя започна да ходи с мотора си в Бодъл, където в къща с две спални живееше Джардън с дъщеря си тийнейджърка. Ливия паркираше своята „Нинджа“ в сенките на един строеж близо до къщата, нагласяше госъмъра да заета повикванията към двата интересуващи я телефона, и после чакаше, седнала на една бетонна тухла и мислейки за Насон, докато щурците свиреха в тъмнината около нея.
Първите две нощи не се случи нищо. На третата госъмърът ѝ светна с повикващо обаждане. Ливия слушаше със слушалка в ухото, а сърцето ѝ биеше от надежда.
— Хей, тази вечер недей да идваш. — Женски глас. Вероятно Джардън.
— По дяволите, сигурна ли си? Тъкмо се бях запътил към теб. — Този път мъжки глас. Никога не беше говорила с Масник лично и не беше сигурна, но трябваше да е той.
— Съжалявам. Става въпрос за Вела. Лампите ѝ още светят. Напоследък не спи добре.
Вела беше дъщерята на Джардън — тази, с която е била бременна, когато Тайлър е бил изпратен в затвора „Викторвил“ Тя сега учеше втора година в гимназия. Значи Ливия е била права. Жената на телефона беше Джардън.
— Всичко е наред — каза мъжът. — Никой не е виновен. Просто… исках да те видя.
— Знам. И аз искам да те видя. — Последва пауза и после тя добави: — Майк, какво ще правим?
Бинго! Тя не го нарече с прякора му в бандата. Нарече го Майк, една по-интимна форма на обръщение.
Последва нова пауза. Масник каза:
— Не знам.
— Той ще излезе след седмица. Защо мислиш, че Вела не може да спи?
— Знам.
— Искам да му кажа.
— Господи, Джен, нали говорихме по този въпрос. Това не решава нещата.
— А какво тогава?
— Ще измисля нещо.
— За една седмица? От години знаем, че това ще се случи.
— Ще измисля нещо. Не искам да те загубя. Обичам те, Джен.
— И аз те обичам.
— Слушай, ще оставя телефона включен. Ако заспи, ще ми се обадиш, нали? Много ми липсваш.
— Добре, трябва да затварям.
— Ще измисля нещо. Обещавам.
Те затвориха. Ливия провери дали устройството е записало разговора, после махна слушалките и постоя за момент зашеметена, макар че беше подозирала това.
Ще измисля нещо, беше казал той.
Е, може би нямаше да се наложи. Всъщност тя щеше да измисли нещо вместо него.
Глава 18
Тогава
Ливия се настани у семейство Лоун. Тя изобщо не ги харесваше — особено госпожа Лоун, с изпито лице и скъпи на вид огърлици. Усещаше, че тя изпитва недоволство от присъствието на Ливия в къщата. Или просто не я понася.