Няколко пъти братът на господин Лоун, Езра, сенаторът, идва на посещение от Вашингтон. Той беше висок и плешив като господин Лоун и имаше същите широко разположени очи, но докато господин Лоун беше набит, сенатор Лоун беше строен и як. Когато господин Лоун ги представи, сенатор Лоун спря и се здрависа с нея.
— Много се радвам да се запознаем, млада госпожице — каза той. — Чух, че напредъкът ти е забележителен. Във всяко отношение, но най-вече след такова изпитание.
Тя съзнателно се въздържаше да не сбърчи нос от отвращение при споменаването на нейното „изпитание“. Той звучеше като брат си, още една черна точка за него.
— Благодаря, сенаторе — каза тя, инструктирана от господин Лоун как да се обръща към него. — Аз също се радвам да се запознаем. — Не беше трудно да го каже. Ставаше добра в лъгането, в казването на правилните думи, така че другите хора да не знаят какво мисли в действителност.
Тя погледна към един мъж, застанал отзад и леко отдясно на сенатора. Мъжът я наблюдаваше със странно изражение — едновременно напрегнато и безстрастно, сякаш беше екзотично насекомо, което е извадил изпод някой пън в джунглата и сега го разглежда с разсеян интерес. От начина, по който той стоеше, Ливия усещаше, че е със сенатора, но като какъв, не знаеше. Беше нисък, но със силни мускули, с врат, дебел като бедрото му, а ушите му стърчаха под ниско подстриганата му руса коса. Беше с костюм, но не изглеждаше да се чувства комфортно в него като господин Лоун и сенатора. По някаква причина, макар да не носеше униформа, той имаше пистолет и ѝ напомняше за тайландските войници, които идваха понякога в селото за хора, отглеждащи опиум.
Сенатор Лоун погледна назад.
— О, съжалявам. Това е моят законодателен съветник, Матиас Редкрофт. Матиас е невъзпят герой зад законодателните ми постижения — моята дясна ръка. Матиас, това е Ливия, моята племенничка.
Матиас се усмихна и протегна ръка.
— Здравей, Ливия.
Въпреки че нямаше никаква прилика, когато се усмихна, мъжът ѝ напомни толкова силно за Черепа, че вълна на гадене премина през нея. Тя се здрависа и успя да каже, пелтечейки:
— Радвам се да се запознаем. — И после се извини, за да иде в банята, където си изми ръцете с най-горещата вода, която можеше да изтърпи.
Два пъти седмично, когато госпожа Лоун беше в своя клуб по бридж, господин Лоун идваше в стаята на Ливия. Ако тя беше в банята, всичко започваше там. Ако учеше в леглото, отиваше в банята пред него. Имаше нещо в банята, което той, изглежда, харесваше. Тя се събличаше, сякаш се приготвяше да се къпе, а той си разкопчаваше панталона и я наблюдаваше, докато се пипаше. Беше важно за него тя да го гледа в лицето през цялото време. Казваше ѝ някакви странни неща — че доверието е много важно и той никога няма да я нарани, а ще се грижи за нея, и че тя наистина му дължи много, като се има предвид колко великодушен е бил и как я е взел в къщата си под своя протекция и я е направил своя дъщеря — докато се пипаше все по-бързо. После лицето му се изкривяваше, той започваше да стене и от него излизаше нещо слузесто и капеше по плочките. След това той се хващаше за мивката и дишаше тежко, докато Ливия вземаше тоалетна хартия, сгъваше я на топка, бършеше слузта, после я хвърляше в тоалетната и пускаше водата. После той си закопчаваше панталона и ѝ казваше, че много се радва, че се доверяват един на друг по този начин и че тя му се подчинява така, както би трябвало. И че Насон е добре, а той прави всичко по силите си.
Тя не знаеше дали да му вярва за Насон. Но се страхуваше от това, което би направила, ако си помислеше, че я лъже. Можеше просто да се отчае — да спре да яде, да пие и да се интересува от каквото и да било. Или можеше да вземе нож от кухнята, да го скрие в банята и да мушка господин Лоун в корема отново и отново, докато той си разкопчаваше панталона. А после да се самоубие със същия нож.
Казваше си, че вероятно той казва истината за Насон или поне не я лъже изцяло. Той е богат и влиятелен, нали? И приятел с шефа на полицията? Има брат сенатор? И толкова хора, изглежда, се страхуваха от него или го гледаха с благоговение. Такъв човек би имал начини да намери някого, ако поискаше.
Имаше още толкова неща, които тя не разбираше, но не беше глупава. Знаеше, че той може би криеше информация за Насон, за да я направи по-отзивчива. Но нуждата ѝ да вярва в Насон, беше толкова голяма, че можеше да изтърпи това, което той обичаше да прави в банята. Беше отвратително, но не толкова, колкото онова, което я бяха карали да прави Черепа и неговите хора. Това просто се случваше, после той си тръгваше, а тя се обличаше, отиваше в леглото и започваше да учи още по-усилено. Банята се превърна в поредната тайна, нещо, което тя затваряше в черната кутия в ума си заедно с омразата, която държеше там.