Выбрать главу

Глава 23

Сега

Масник беше много внимателен със своя телефон за еднократна употреба и го държеше изключен, никога не го включваше едновременно с мобилния си телефон. Но след като Ливия знаеше, че телефонът е негов, тя просто започна да следи личния му апарат. Така че, когато го засече в „Трейдър Джоус“ в Шорлайн една сутрин, два дни след като беше подслушала разговора на Масник с Джардън, Ливия отиде там и си взе замразена храна за вечеря, кутия със смес от горски плодове, една опаковка зърнена закуска и няколко бутилки вино.

Масник разглеждаше внимателно безкрайните хладилни рафтове с бира с имена като Ice Harbor Runaway Red Ale, Reubens Brews Robust Porter и Snoqualmie Falls Wildcat IPA. Тя тръгна към него, като гледаше в лавиците, и се приближи, докато количката ѝ се удари силно в неговата.

— О! — каза тя. — Съжалявам. Трябва да внимавам повече, докато пазарувам.

Той я погледна в лицето, а после я огледа и надолу. Беше облечена в стегнат клин за йога, предназначен да привлече вниманието му. Тя не се съмняваше в чувствата на Масник към Джардън, но в края на краищата той беше член на Чуковете, а те не бяха почитатели на моногамията.

— Няма нищо — каза той, погледна я в очите и се усмихна. — Всичко е наред.

Тя също му се усмихна.

— Това ще ме научи да не пазарувам, преди да съм пила кафе. Трябва ми време да се ориентирам наоколо.

— Какво, да не си нова в града?

— Да, идвам от Сан Франсиско. Още свиквам.

— Е, ако обичаш кафе, Сиатъл е правилното място.

— Така съм чувала. Макар че мога да ти кажа, че трудно може да надмине Сан Франсиско. Можеш ли да ми препоръчаш някое заведение?

Той се засмя.

— Обикновено пия кафе на едно място, наречено „Блек Рок“. Предполагам, че няма да намериш тук, в Шорлайн, толкова кафенета, колкото в Сиатъл и Сан Франсиско, но ако отидеш в „Блек Рок“ ще останеш доволна.

Тя го погледна преценяващо и кимна.

— Благодаря. Между другото, аз съм Сузи.

Той отново огледа тялото ѝ и протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, Сузи. Аз съм Майк.

Тя раздруса ръката му и я задържа един миг по-дълго, отколкото изискваше благоприличието.

— Е, Майк, имаш ли нещо против, ако се възползвам от запознанството и те попитам още нещо за квартала?

Той погледна в количката ѝ за пазаруване. Ливия видя как преценява покупките ѝ — жена, живееща сама. Жена, която може да се наслади на чаша вино, преди да изяде яденето, стоплено в микровълновата печка, за да намали малко напрежението. После може би още една по време на вечерята, за да се поотпусне. И може би друга след вечерята, за да премахне окончателно стреса.

— Хей, радвам се да помогна.

— И така, имам куче, бял териер. Казва се Джинджър. Къде бих могла да го разходя отвързано?

— Това е лесно. В парка „Солтуотър“.

— Така ли?

— Да. Намира се на плажа „Ричмънд“. Точно тук, в Шорлайн. — Той отново я огледа от горе надолу. — Ти явно поддържаш форма, а?

— Правилно предположи.

— Ще бъдеш смаяна каква тренировка е да се качваш и да слизаш по стъпалата там. — Той се усмихна. — Аз ходя привечер. Вероятно ще бъда там довечера. Можеш да ме запознаеш с Джинджър.

Тя се усмихна в отговор.

— Може и да го направя, Майк.

Глава 24

Тогава

Веднъж по време на зимната ваканция Ливия чу как звънецът на вратата звънна и после се чуха гласове във фоайето. После гласовете заглъхнаха и тя си помисли, че този, който е звънял, вече си е тръгнал. Но малко по-късно, когато излезе от стаята си да вземе нещо за ядене, тя завари госпожа Лоун седнала на кухненската маса с един посетител. Пиеха кафе и се смееха. Ливия си помисли, че никога не е виждала госпожа Лоун толкова спокойна и щастлива. Но щом видя Ливия, лицето ѝ прие обичайното си намръщено изражение.

Гостът се усмихна, когато видя Ливия, после бутна назад стола си и стана. Изглеждаше малко по-стар от госпожа Лоун, с коса с цвят на пясък, смесен с пепел. Не беше огромен мъж, но имаше нещо… солидно в него. Начинът, по който краката му бяха стъпили здраво на земята, а може би начинът, по който държеше ръцете си отстрани. Сякаш се беше отпуснал, но въпреки това беше нащрек.

Госпожа Лоун не стана. Гласът ѝ беше студен, когато каза:

— Ливия, това е брат ми. Полицай Харис.