Мъжът погледна госпожа Лоун и се засмя смутено.
— Господи, Доти, звучиш, сякаш е извършила престъпление.
Госпожа Лоун издаде звук, който можеше да е имала намерение да прозвучи като смях, но се чу повече като сумтене.
Мъжът се приближи до Ливия и протегна ръка.
— Ако искаш да сме приятели, не бива да ме наричаш „полицай Харис“. Просто ми викай „Рик“. Нали?
Ливия беше научила доста за здрависването след първия път с Таня. Тя си напомни да го гледа в очите, пое голямата ръка на Рик в своята малка ръка и тромаво я стисна. Рик също ѝ стисна ръката. Съвсем леко, но зад това се усещаше сила.
Рик се усмихна и пусна ръката ѝ.
— Радвам се да се запознаем, Ливия.
Това беше едно от първите неща, на които я беше научила Нану, и беше имала безброй възможности да го практикува по време на партитата на семейство Лоун. Така че беше лесно да отговори:
— И аз се радвам да се запознаем.
— Чувал съм много за теб. Доти ми каза, че си завършил с отлични оценки миналия срок.
Ако госпожа Лоун му е казала нещо за нейните оценки или каквото и да е, помисли си Ливия, то е било по негово настояване. Тя хвърли поглед и видя, че госпожа Лоун ги наблюдаваше. Този път забеляза и някаква завист. Ливия не знаеше защо, но разбираше, че госпожа Лоун не иска тя да говори с брат ѝ.
Но Ливия знаеше, че споменаването на оценките беше казано като комплимент. Щеше да бъде невъзпитано да не му отговори. Тя кимна и каза:
— Да.
— Изумително. Искам да кажа, преди шест месеца не си знаела и една дума на английски, нали така?
— Господин Лоун и госпожа Лоун ми взеха частни учители.
— Е, много хубаво от тяхна страна. Но дори да е така, това е забележително постижение. Мисля, че трябва да си много умна.
— Аз… уча много.
Той се засмя.
— И аз съм учил много. И знам английски по рождение. Но никога не съм имал шестици.
Госпожа Лоун го беше представила като полицай. Ливия знаеше, че на сестра му няма да ѝ хареса, но не можа да устои да не попита:
— Вие… полицай ли сте?
Рик кимна.
— От двайсет и пет години работя в полицейското управление в Портланд.
Портланд, помисли си тя. Насон.
— Какъв полицай?
Госпожа Лоун стана.
— Ливия, брат ми е пътувал дълго от Портланд и вероятно е изморен. Така че…
Рик погледна странно сестра си — полуразвеселен, полузагрижен — и после отново се обърна към Ливия.
— Знаеш ли как можеш да разбереш, че си остарял? Когато малката ти сестра те третира като инвалид. Аз съм детектив в отдел за борба с тежки престъпления. Това означава…
— Убийства — каза Ливия.
Рик се засмя.
— Съжалявам. Трябваше да се досетя, че разбираш думите. Както и да е, едно скромно ченге от Портланд, взело няколко дни отпуск, за да посети сестра си и семейството ѝ.
Макар отново да знаеше, че това няма да се хареса на госпожа Лоун, Ливия попита:
— Ами ти? Твоето семейство?
Рик повдигна рамене.
— Когато си ченге, е трудно да имаш деца и така нататък. Така че нямам, Доти и четиримата ми племенници са моето семейство. — Той се усмихна. — Сега и ти.
Тя не знаеше защо, но това повдигане на раменете на Рик беше единственото нещо, което ѝ се видя неискрено. И докато той гладко отговаряше защо няма семейство, Ливия се чудеше защо му беше необходимо да се обяснява. Поне когато каза, че сега и тя е от неговото семейство, това не я разтревожи — за разлика от господин Лоун думите на Рик не ѝ звучаха като заплаха или капан. Впрочем той не спомена господин Лоун, докато изброяваше членовете на семейството си — какво ли означаваше този пропуск?
Тя не знаеше как да разбира всичко това, но реши по-късно да го обмисли. Така че засега просто каза:
— Добре.
— Ще остана няколко дни. Когато решиш да си дадеш почивка от ученето, ще се радвам да поговорим как вървят нещата — училището, животът и така нататък.
През цялото време, докато говореха, тя очакваше той да каже нещо за нейното „изпитание“ или „смелост“. Но беше заинтригувана и доволна, че Рик не го направи.
Изпитото лице на госпожа Лоун стана още по-измъчено. Без да иска да я обезпокои или да обиди Рик, Ливия просто кимна.
Рик хвана ръката ѝ и отново се здрависаха.
— Добре тогава. Наистина се радвам, че се запознахме, Ливия. Надявам се, че ще имаме възможност да поговорим повече.
Глава 25
Тогава
По време на същата ваканция, докато Рик беше там, дойдоха на посещение и четиримата синове на семейство Лоун. Господин Лоун набързо ги представи на Ливия и те реагираха на нейното присъствие с различна степен от любопитство, неудобство и съжаление. Обикновено Ливия предпочиташе да се храни сама в стаята си, като използваше домашните си за извинение, но докато синовете му и Рик бяха в къщата, господин Лоун настояваше да води всички в различни ресторанти. Тези вечери бяха мъчителни, защото през цялото време Ливия остро усещаше как на всички им се иска да я няма там — на всички, с изключение на господин Лоун, който, изглежда, се радваше да я покаже на публично място, и на Рик, единствения, който говореше с нея, макар отговорите ѝ да бяха тромави и несигурни.