Розовите отблясъци преминаха пика си и започна да се стъмва, когато Масник тръгна по пътеката към нея. Той я видя и махна с ръка.
— Хей — каза, когато наближи. — Надявах се да те срещна. Имаш ли нещо против да си почина малко?
— Заповядай — отвърна тя и посочи към мястото до себе си.
Масник седна и се огледа.
— Къде е кучето ти?
Тя го погледна.
— Майк, истината е, че нямам куче.
Той се намръщи.
— Нямаш куче? Защо тогава ми каза, че имаш?
— Предполагам, че можеш да наречеш това малка уловка. За да се срещнеш с мен някъде насаме. Не мисля, че ще искаш някой да чуе това, което ще разискваме.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Говоря за Джени Джардън. Знаеш, жената на Уийд Тайлър.
Той побледня.
— Какво, по дяволите, е това?
— Спокойно, Майк. Аз съм на твоя страна. Ако предположим, че и ти си на моя страна.
— Не съм на страната на никого. Искам да знам какво, по дяволите, искаш, Сузи, или както там се казваш.
— Казвам се Ливия. Ливия Лоун. От полицията в Сиатъл. — Тя показа баджа си от вътрешната страна на якето.
Той погледна баджа, после стана и се надвеси над нея.
— Наистина ли мислиш, че ще ме уплашиш с някакви глупости за жената на някого? Мислиш ли, че някой ще повярва на лъжите ти? Би трябвало да ти го напъхам в устата още тук. Хей, ще извикам братята си и те да те опитат. Ще ти го зачукат хубаво.
Тя се усмихна, извади глока и го насочи към него.
— Предполагам, че би могъл, Майк, но ако се опиташ, ще те застрелям право в лъжливото ти сърце. Става въпрос за живота ти. И аз съм свикнала да се оправям с документите. Така че ти решавай.
Той погледна глока и после нея.
— Знаеш ли какво? Нямам време да слушам глупостите на някакво откачено ченге.
Това не беше лош блъф. Но тя знаеше, че ще клекне. Просто трябваше да му покаже кой държи печелившите карти.
Ливия извади евтин диктофон, който използваше, за да записва разговори.
— Защо не чуеш това? — каза тя. — И после ще помислим какво да правим.
Тя натисна „Старт“. И гледаше как очите му се изпълниха с гняв.
Глава 30
Тогава
Ливия тренираше с Шон и Малкълм по два часа на ден, всеки ден. Но и това не ѝ стигаше. Заемаше от Малкълм книги по жиу-жицу и ги разучаваше в стаята си, затваряше очи и имитираше техниките, показани на снимките, като си представяше, че ги използва срещу Черепа, Мръсната брада и Четвъртитата глава, чупеше лактите, коленете и вратовете им. Когато свърши втория срок, тя беше добра почти колкото Шон — особено когато се биеше от гард, любимата ѝ позиция, по гръб, обвила с крака тялото на нападателя. И все още имаше само шестици.
Побойниците сега оставиха на мира Шон и нея, макар че понякога децата се закачаха с тях, че прекарват много време заедно, казваха им, че го „правят“, и показваха грозни жестове, когато след училище те тръгваха заедно към къщата на Шон. Но стига да можеше да тренира жиу-жицу, на нея не ѝ пукаше.
Рик отново дойде на посещение и донесе снимката. Тайландската полиция разпитала родителите на Ливия, които твърдели, че момичетата отишли в Банкок да си намерят работа, и отричали, че са взели пари за тях. Рик каза, че е спазил обещанието си и те не знаят къде е или как да я намерят, но и че ако промени мнението си, ще им изпрати известие. Тя знаеше, че ѝ мисли доброто. Но също така знаеше, че никога няма да промени мнението си.
Рик я беше попитал отново дали всичко е наред. Начинът, по който я гледаше, и тревожното му изражение ѝ говореха, че таи някакви подозрения към господин Лоун. Но Ливия се страхуваше да му каже. Не знаеше какво щеше да се случи, ако го направеше. Може би щеше да бъде лошо за Насон. Може би щеше да стане лошо по някакъв друг начин. И освен това вероятно господин Лоун беше прав — никой нямаше да ѝ повярва. Просто щяха да решат, че има кошмари заради „изпитанието“ и ги приписва на господин Лоун, или нещо такова. По-добре беше да изтърпи това, което се случваше в банята, и да не поема рискове.
Легнала на леглото, след като си беше научила уроците тя мислеше за това, което ѝ беше казал Рик — как бандата на Уийд Тайлър или тези, които я бяха наели, имали купувачи в Луълин или някъде далече на изток. Купувачи. Това обясняваше храната и одеялата, а и защо не причиняваха зло на децата. Бяха нашибали с колан момчето от племето Хмонг, Кай, когато се опита да избяга, но не го бяха наранили много, понеже беше стока за продан. Същото беше и с нея. Това, което я бяха карали да прави на палубата на кораба през нощта, не беше оставило видими следи. Никой нямаше да знае как са я използвали по пътя към Портланд.