Шон стана от люлката и се обърна към нея. Пресегна се и я докосна по рамото. Това беше странно, защото никога не я докосваше извън тепиха. Никой не го правеше. Но по някаква причина това не я обезпокои. Заради алкохола, помисли си тя отново.
Тя осъзна, че Шон я докосва… различно. Така нежно и само по рамото. Погледна го и после отново сведе поглед объркана. Шон вдигна ръка и пръстите му докоснаха леко косата и бузата ѝ.
— Ливия — каза той почти шепнешком и започна да се приближава.
Тя поклати глава.
— Аз… трябва да тръгвам.
Обърна се и се затича към къщата на семейство Лоун. Не искаше Шон да я види, че плаче.
Глава 33
Тогава
Тъкмо се беше преоблякла в анцуг и беше легнала на леглото, когато вратата на спалнята се отвори. Господин Лоун, разбира се. Тя седна, а сърцето ѝ тупаше силно от тревога и отвращение. Какво му ставаше? Никога не правеше онова нещо в банята късно през нощта, а само когато госпожа Лоун я нямаше вкъщи. Къде беше тя?
Господин Лоун стоеше на прага, облякъл халат върху пижамата си, и я наблюдаваше.
— Върна се късно — каза той.
— Имаше парти.
— О, парти. — Той пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си. После я погледна.
— Е? Приятно ли прекара?
— Всичко беше наред.
— Не знаех, че обичаш партита.
— Аз… не ги обичам. Шон искаше да отида.
— А, Шон. Твоят приятел.
Ливия не знаеше какво да отговори. Ако беше дошъл за онова нещо в банята, тя искаше бързо да свършат.
Той подуши.
— На алкохол ли ми мирише?
— Не — отвърна тя, без да мисли.
— Не ме лъжи, Ливия — каза той по-високо.
— Аз… някой беше сложил нещо в пунша. Не знаех.
— О, но сега знаеш?
— Разбрах, след като пих.
— Господи, ти дори не си навършила шестнайсет години, а пиеш алкохол? В моята къща?
— Не беше във вашата къща…
— Не е там работата. А в това, че е незаконно, Ливия. Ти си извършила престъпление. И тъй като си моя дъщеря, аз отговарям. Това нищо ли не означава за тебе?
Толкова много емоционални неща беше преживяла през този ден. Когато Малкълм ѝ каза, че я обича. Когато хората я поздравяваха на партито. Когато тя и Шон си споделиха в училищния двор неща, за които никога не бяха говорили. Когато той я докосна по рамото, косата и бузата и се наведе към нея.
Но всичко това сега ѝ беше отнето, беше смачкано и разбито на парчета.
Господин Лоун тръгна към нея. Спря до ръба на леглото. Тя чуваше дишането му. И виждаше издутината под халата му.
— Предполагам, че вече си достатъчно голяма за почти всичко, Ливия. Така ли е? Може би не съм преценил правилно. Че си достатъчно голяма.
— Моля те — каза тя и се намрази за това.
Той започна да диша по-шумно. Взе ръката ѝ и я сложи върху издутината си.
Ливия се опита да го задоволи с ръка. Но не беше достатъчно. Той я накара да направи и другото нещо, онова, което Черепа и останалите я караха да прави, онова нещо с устата.
Тя успя да не се разплаче. Само си мислеше как Шон искаше да я целуне. А тя беше избягала. Вместо това беше дошла тук за това нещо.
Глава 34
Сега
Когато записът свърши, лицето на Масник беше така побеляло, че Ливия не беше сигурна дали щеше да заплаче, или да я нападне. За да му помогне в избора, тя държеше глока си насочен към него и му кимна да седне на пейката.
— Защо не седнеш, Майк?
Той поклати глава.
— Нямам какво да ти кажа.
Ливия въздъхна.
— Не мислиш ли, че вече приключихме с това? Казах ти, че съм на твоя страна.
Майк погледна глока.
— Винаги ли насочваш пистолет към някого, когато си на негова страна?
Тя се усмихна.
— Само когато не съм сигурна дали той е на моя страна.
Майк се поколеба, после седна и само я наблюдаваше, без да каже нищо.
Ливия леко наведе глока.
— Виж, и двамата знаем какво ще стане. Уийд ще излезе след по-малко от седмица. И дотук с теб и Джени. „Дотук“ в най-добрия случай. „Дотук“ означава, ако никой не знае. Но ако някой разбере? Член на Чуковете чука жената на един от братята, докато той е в затвора и е поел вината на бандата. Е, по дяволите, и двамата знаем какво е наказанието на бандата за предателство, Майк. Твоите хора използват чукове. Започват от краката и продължават нагоре. Това не е хубава смърт.
Ливия чуваше как дъхът му свисти през ноздрите. Изглеждаше толкова уплашен, че тя осъзна, че нямаше да може да мисли ясно. И макар това понякога да беше добре, този път страхът можеше да има обратен ефект. Защото можеше да му попречи да види, че макар да го заплашва, тя е единствената му надежда.