— Но има и добра новина — каза тя. — Аз искам да арестувам Уийд.
Той примигна. Не беше очаквал това.
— Да, точно така — продължи Ливия. — Не се интересувам от теб. Не се интересувам от Чуковете. Това е само между мен и Уийд. Дай ми каквото ми трябва. И всичките ти проблеми ще бъдат решени.
Той присви очи към нея.
— Очакваш да предам един брат?
— Очаквам да защитиш себе си. Както и Джени. Какво смяташ, че ще ѝ направи Уийд?
Майк се засмя.
— Има само един проблем с твоето „Ей, Майк, аз съм ти приятел и искам да разреша всичките ти проблеми“.
— И какъв е той?
— Единственият човек, който заплашва да направи всички тези лоши неща, си ти.
Тя кимна, сякаш го обмисляше. Всъщност беше готова за тази реакция. Вдигна рамене. После му хвърли диктофона.
Той трепна — явно се беше фокусирал върху глока. Но успя да го хване.
— Твой е — каза Ливия. — Нямам копие. — Нямаше да ѝ повярва, но и това беше без значение.
Майк погледна диктофона и после нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че този малък запис не е единствената заплаха. Щом аз съм го открила, и друг ще може. Независимо от това Уийд ще се върне вкъщи при жена си и дъщеря си. И когато го направи, без значение какво ще се случи, за теб и Джени… всичко приключва.
— О, а ти искаш да ми помогнеш по този въпрос.
— Не искам да ти помогна с нищо, както и ти не искаш да ми помогнеш. Ти искаш Уийд да изчезне от живота ти. Аз искам нещо срещу него. За това става въпрос.
Той се почеса по главата и каза:
— Виж, бих ти помогнал, ако можех. Но не знам нищо. Уийд беше в затвора. Имам предвид, сега той практически е чист.
Ливия се изкикоти.
— Опитваш се да ми кажеш, че бандата не е приготвила нещо сладко и доходоносно за него, след като излезе? След като е стоял шестнайсет години в затвора, без да предаде бандата? Хайде сега.
Последва пауза. Тя беше почти сигурна, че го е спечелила. Още едно побутване.
— Майк, знам, че каза на Джени, че ще измислиш нещо. Но няма нищо друго. Това е твоята възможност. Не я изпускай.
Последва нова пауза, по-дълга. Ливия остави тишината да свърши своята работа.
Майк я погледна.
— Аз ти давам нещо, което можеш да използваш, и това е краят, така ли? Никакви записи повече, никакви заплахи и никакви глупости?
— Да.
— Обещаваш ли?
— Да.
Той се наведе по-близо.
— Добре. И аз ти обещавам. И обещанието ми е, че ако ме прецакаш, Ливия, по-добре накрая да съм мъртъв. Защото, ако не съм, ще те намеря. И ако мислиш, че щом си ченге, това ще те спаси, значи не ме познаваш. И ако мислиш, че това, което прави бандата за предателство, е лошо, аз се кълна, че докато свърша с тебе, ще се молиш за един хубав малък чук. Ще се молиш. Така че по-добре да знаеш в какво се забъркваш, ако двамата с тебе сключим тази малка сделка.
Тя го погледна и го остави да види, че уважава заплахата, но и не се страхува от нея.
— Кажи ми — подкани го тя.
Глава 35
Тогава
Предпоследната година на Ливия в гимназията измина като в мъгла. Нито тя, нито Шон отвориха повече дума за оня разговор в училищния двор на лунна светлина и за това, което почти щеше да се случи.
Ливия се беше концентрирала върху училището, жиу-жицу, а тренировките ѝ по борба бяха по-натоварени от всякога. Дори Малкълм се безпокоеше за нейната прекалена отдаденост и ѝ каза, че е много важно да разпуска от време на време, да намери някакъв баланс. Ливия знаеше, че Малкълм ѝ мисли доброто. Но той не беше наясно какво ѝ се налагаше да изтърпи в дома на семейство Лоун. Не знаеше, че единственият начин да не мисли за това, беше да се вманиачи в нещата, които обичаше и можеше да контролира.
Тя обаче се чудеше дали Рик се досеща. Той дойде на посещение веднъж през лятото и после отново през пролетта. И двата пъти намираше начин да остане за малко насаме с нея, за да я попита как е, как вървят нещата и дали всичко е наред. Начинът, по който я гледаше, и тонът на гласа му винаги я караха да мисли, че усеща нещо, но не е сигурен какво. Може би му беше прекалено трудно да приеме фактите, защото ставаше дума за зет му и неговото семейство. Вероятно не можеше изцяло да приеме какво се случва с Ливия, защото, ако го стореше, трябваше да приеме и че сестра му, госпожа Лоун, знае и не прави нищо.
Разбира се, Ливия не беше сигурна дали госпожа Лоун се досеща. Но след известно време тя реши, че за да не вижда какво става, една съпруга трябва умишлено да си затваря очите. Срещите в клуба по бридж бяха прекалено удобни. И освен това господин Лоун беше започнал да идва в стаята на Ливия дори когато госпожа Лоун си беше вкъщи, обикновено през нощта, вероятно след като госпожа Лоун заспеше. Но щеше ли той да поема този риск, ако не знаеше, че госпожа Лоун вече е наясно… и че не желае да направи или да каже нищо?