Едва по-късно щеше да разбере колко прав е бил да се бои от тази среща.
11
Стори му се, че тя сякаш бе очаквала появата му.
Девън не беше чак толкова изненадана, колкото бе предполагал. Колата й спря до неговата, която бе паркирал до бордюра край къщата й. Тя го изгледа за миг безизразно, а след това вкара колата си на алеята пред къщата.
Лъки излезе от Мустанга и тръгна към вратата на гаража, която Девън бе отворила в движение, за да вкара колата си. Срещнаха се на алеята. Очевидно тъкмо се връщаше от работа. Беше облечена с костюм, но сакото висеше преметнато през едната й ръка. Бе вдигнала нагоре слънчевите си очила, които придържаха косата й назад. В другата си ръка държеше голяма кутия с пица.
— Здрасти — каза той с мрачно изражение.
— Здравей.
— Аз… ами… — той се поколеба за миг, а после погледна към буреносните облаци, които се събираха на небето. — Съпругът ти вкъщи ли е?
— Не.
— Не искам да усложнявам нещата повече, отколкото е необходимо.
— Тогава какво правиш тук?
— Трябва да поговоря с теб. — Стисна устни и процеди през зъби. — По дяволите. Трябва да ми помогнеш, Девън.
Тя притеснено се огледа наоколо, сякаш се боеше, че някой може да я наблюдава от съседните къщи. Най-накрая сдържано кимна.
— Влизай. — Преведе го пред гаража, натисна един бутон на стената, за да затвори вратата, и го помоли да подържи пицата, докато отключи вратата на кухнята. Той я последва вътре и остави пицата върху покрития с бели плочки плот.
Тя запали осветлението. Бяла, флуоресцентна светлина заля стаята.
— Ще се върна след минута.
Бързо излезе от кухнята. Лъки се приближи към прозореца, който гледаше към задния двор. Бе започнало да вали. Едри, дъждовни капки танцуваха по повърхността на басейна и тежко падаха по верандата. Дъждът бе толкова силен, че листата на цветята се превиваха под тежестта на водните струи. Ярка, назъбена светкавица раздра небето точно над хоризонта. Няколко секунди по-късно се чу тътенът на гръмотевицата.
— Гладен ли си?
Той се обърна. Тя се бе върнала в кухнята и стоеше зад него, облечена в стари дънки, широк, свободно падащ пуловер и чифт меки, кожени мокасини. Косата й бе грижливо сресана и прибрана. Без строгия си служебен костюм изглеждаше по-млада и уязвима.
— Може би. Не бях се замислял за това.
— Обичаш ли пица с пеперони7?
— Иска ли питане?
— Имам нужда само от минутка, за да приготвя салатата.
Лъки беше втрещен от учудване. Наистина ли го канеше да остане за вечеря? Очаквал бе, че тя ще затръшне вратата под носа му — ако, разбира се, благоволеше да отговори на позвъняването му. Предварително бе решил, че ако съпругът й отвори вратата, ще го попита за някой адрес наоколо или пък за нещо още по-нелепо, което би му хрумнало в момента.
След като никой не бе отговорил на позвъняването му, той бе решил да изчака и да види кой ще се прибере пръв, а едва след това да мисли за тактиката, която да възприеме, за да поговори с нея. Изобщо обаче не бе му минало през ума, че съществува възможност да бъде поканен на вечеря.
Бе извадила зеленчуците от хладилника и бавно чистеше марулята в една купа. Той я погледна.
— Не изглеждаш изненадана, че ме виждаш?
— Не съм.
Той се подпря на плота.
— И как така?
— Ти сам каза, че никога не би се примирил с отрицателен отговор от жена. — Тя вдигна очи към него. — Вярвам ти. Извинявай — тя го избута настрана, отвори отново хладилника, извади бутилка с подправки за салатата и за негова огромна изненада измъкна и бутилка червено вино. Подаде му я заедно с тирбушона, който измъкна от едно чекмедже. — Ще го отвориш ли?
Озадачен от спокойствието и самообладанието й, Лъки свали станиола от гърлото на бутилката и започна да навива тирбушона. Наблюдаваше я как подрежда на масата два прибора за хранене. После сложи няколко парчета пица да се стоплят в микровълновата фурна.
— Чаши?
— В шкафа.
Лъки видя две редици винени чаши, захлупени върху един рафт в шкафа. Взе две и наля и на двамата по малко вино. Девън запали една свещ, постави я в средата на масата и с ръка го подкани да седне.
Той се приближи, като държеше двете чаши с вино и бутилката в ръцете си, и се настани на стола, който му бе посочила. Тя седна срещу него и му сипа салата от голямата купа. В момента, в който напълни и двете чинии със салата и пица, той се пресегна през масата и хвана ръката й тъкмо когато тя посягаше за чашата си.
— И какво ще стане сега? — рязко попита той.
— Какво искаш да кажеш?