— Това няма никакво значение.
— За мен има.
Сълзите напираха в очите й. Идеше й да му изкрещи истината. Никога не е плюло друг. Ти си единственият. Вместо това прошепна с дрезгав и несигурен глас.
— Ти си единственият.
Раменете му видимо се отпуснаха, а яростта в очите му понамаля.
— Предполагам, че ще трябва да ти повярвам.
— Ако искаш вярвай, но това е самата истина.
— Обичаш ли го?
— Той е мой съпруг.
— Не това те попитах.
— Не възнамерявам да обсъждам с теб взаимоотношенията си със съпруга ми.
— Защо?
— Защото нямаш право да ми задаваш подобни въпроси.
— Значи ми даде тялото си, но не искаш да ми повериш няколко отговора, от които имам нужда.
— Не съм ти давала нищо — опита се да възрази, но думите не излизаха от сърцето й. — Това, което се случи… то просто стана. Започна с няколко целувки и от там нататък… ти просто ме изненада.
— Така те изненадах, че не усети езика ми върху зърното на гърдата ти?
Не, простена тя наум. Спомняше си всяко негово докосване с най-големи подробности, но отчаяно й се искаше да забрави.
— Бях полузаспала. Просто отвърнах на ласките ти.
Той заплашително пристъпи напред.
— Ако сега ми кажеш, че си си представяла, че съм съпругът ти, ще те удуша.
— Не — в гласа й се долавяха сълзи. — Не съм си представяла нищо подобно.
Нямаше сили да срещне погледа му и бързо сведе очи. Тишината в къщата сякаш я притискаше и задушаваше. Натрапчивото му физическо излъчване я объркваше и тя стоеше замаяна и безсилна.
За да увеличи разстоянието помежду им, тя започна неспокойно да обикаля из стаята. Подреди една купчина списания върху масата. Отчаяно се опитваше да намери някакво занимание на ръцете си, стараеше се да не го погледне.
— Навремето са замеряли жените с камъни заради това, което си направила.
Тя оправи възглавничките на канапето и се изправи.
— Това, което направихме, господин Тайлър. Ти също беше в леглото.
— Спомням си — твърдо заяви той. — И съм готов да поема моя дял от отговорността за случилото се. Но ти не си.
Тя постави ръце на кръста си и войнствено го изгледа.
— И какво предлагаш да направя? Да мина през града и да дам пари на всеки срещнат? Или да избродирам една червена буква „П“ на гърдите си8? Има народи, които обезглавяват прелюбодейките. Смяташ ли, че ако ми отрежат главата, справедливостта ще възтържествува? И ако е така, готов ли си да сложиш и собствената си глава на същия дръвник? Защото съм дяволски сигурна, че твоята глава лежеше до моята — на една и съща възглавница.
При този спомен тя изведнъж млъкна и се обърна с гръб към него.
— Не прецених ситуацията добре и допуснах грешка — каза тя. — Повярвай ми, собствената ми съвест ми е достатъчно наказание.
Той се приближи към нея и произнесе името й с тих и утешителен глас. Хвана я за раменете, обърна я към себе си и сложил ръка под брадичката й, леко повдигна главата й нагоре.
— Аз не искам да те наказвам. Можеш и да не ми повярваш, но аз обвинявам повече себе си, отколкото теб. Сигурен съм, че на един твой грях мога да противопоставя десет мои. Прелюбодейството никога не е било един от тях преди, но…
Очите им се срещнаха, и приковал поглед в нейния, той бавно замлъкна.
— Никога? — дрезгаво попита тя.
— Никога.
— Ако знаеше, че съм омъжена…
Той помисли няколко секунди, преди да й отговори.
— Не съм сигурен дали това щеше да има някакво значение.
И тогава не само очите, но и спомените им сякаш се сляха. Всеки си спомни докосванията, аромата, топлината на другия. И двамата знаеха, че бяха разтърсвани от еднаква страст през онази нощ в мотелската стая. И затова всеки трябваше да поеме своята част от вината, трябваше да понесе съответните последици.
— Трябва да свидетелствам в твоя полза — прошепна тя. — Нямам избор, нали?
— Напротив, имаш — отговорът му я изненада напълно. — Няма да те накарам насила, Девън.
— Но ако не дам показания, ще причиня толкова много зло на теб и на семейството ти. Не мога да позволя това да се случи. Още вчера, когато ми каза за пожара, осъзнах, че в крайна сметка ще трябва да подкрепя алибито ти. Така е най-честно — тя замислено се усмихна. — Предполагам, че съм се надявала да се случи някакво чудо и да отпадне необходимостта от моите показания.
Той докосна ъгълчетата на устните й с върха на пръста си.
— Съпругът ти никога няма да разбере. Ще запазя самоличността ти в тайна. Все още не съм официално обвинен. Веднага щом им кажеш, че съм бил с теб от здрач до зазоряване на следващия ден, обвиненията към мен ще отпаднат и ти ще си свободна да си вървиш. Свидетелските ти показания никога няма да бъдат съобщени публично.
8
Намек за героинята от „Алената буква“, която е заставена да носи избродирана на гърдите си буквата „П“, знак, че е прелюбодейка. — Б.пр.