— Всички те са добри и честни хора, господин лоцман и макар, че работата, която вършите сега е малко рискована за англичанин, между нас няма човек, който би ви предал. Ние се нуждаем от вашата помощ, очакваме да бъдете коректни към нас и обещаваме да ви се отплатим със същото.
— А отде знаете, че именно това ми трябва? — запита лоцманът с тон, в който звучеше студено безразличие към думите на лейтенанта.
— Защото, макар и да говорите английски доста правилно за местен жител — отвърна Грифит, все пак произнасяте „р“-то по начин, който би подразнил слуха на човек, роден оттатък Атлантика.
— Няма значение къде е роден човек и как говори — каза студено лоцманът, щом смело и добросъвестно изпълнява дълга си.
Тъмнината, която бе заместила здрача, може би спомагаше разговорът да протича гладко, като скриваше изражението на презрителна ирония върху красивото лице на младия моряк, когато отговори:
— Вярно, вярно, човек трябва да изпълнява добросъвестно дълга си. Но както забеляза Барнстейбъл, сигурно добре познавате пътя, щом се залавяте да преведете кораб през тези плитчини и то в такава нощ. Знаете ли колко гази корабът ни?
— Колкото може да гази фрегата, а аз се наемам да ви прекарам по четири сажена16 дълбочина. По-малко би било опасно.
— Нашата фрегата е отличен кораб! — каза Грифит. Тя се подчинява на кормилото, както войник от морската пехота се подчинява на сержанта при учение. Но й трябва простор, за да лавира срещу вятъра, защото скоростта й е такава, като че се движи с попътен вятър.
Лоцманът изслуша внимателно, без да изпуска нито дума това описание на качествата на кораба, който щеше да се опита да измъкне от крайно опасно положение и когато Грифит свърши, забеляза с присъщото си хладнокръвие:
— При тесен фарватер това е и предимство и недостатък. Опасявам се, че тази нощ, когато ще трябва да държим кораба под юзда, това ще бъде недостатък.
— Май ще се наложи да опипваме пътя си с помощта на лота — попита Грифит.
— Ще ни трябват и очи и лот — отговори лоцманът, сякаш несъзнателно поведе разговор сам със себе си. И в по-тъмни нощи ми се е случвало да влизам и да излизам оттук, ала никога газенето не е бивало повече от два и половина сажена.
— Тогава, обзалагам се, вие не ще успеете да прекарате тоя кораб между такива скали и вълни! — възкликна Грифит. Щом сте плавали на кораби с малко газене, едва ли познавате тукашните води. Пътищата могат да се изучат само при нисък кил. Ех, лоцмане, лоцмане, не си играйте с живота ни, щом не знаете пътя! Защото тази игра е опасна, когато имаме насреща си враг.
— Млади човече, вие сам не знаете с какво заплашвате и кого заплашвате — каза мрачно лоцманът, все тъй спокоен и невъзмутим. Забравяте, че тук имате началник, а аз нямам.
— Зависи как ще изпълните дълга си — извика Грифит, защото ако …
— Тихо! — прекъсна го лоцманът. Приближаваме фрегатата. Нека се качим на нея в сговор.
Като каза това, той се облегна на възглавничките на седалката, а Грифит, макар и да очакваше какви ли не беди поради неопитността на своя спътник или възможно предателство от негова страна, подтисна чувствата си и замълча. Двамата се качиха на кораба наглед дружелюбно.
Фрегатата вече се люлееше по дългите вълни, които прииждаха от открито море една подир друга с все по-голяма сила. Обаче платната й продължаваха да висят неподвижно от реите, защото вятърът, който от време на време духаше откъм брега, не можеше да надуе тежката им тъкан.
Изкачвайки се по трапа, Грифит и лоцманът чуваха само зловещия плясък на вълните, които се разбиваха във високите бордове на кораба, и острото изсвирване на боцмана, който даваше знак на караула, поставен от двете страни на трапа, да отдаде почести на ипървия и на лоцмана.
И макар, че на огромния кораб, на който се намираха няколкостотин души, цареше такава дълбока тишина, светлината на десетина бойни фенера, разположени на различни места по палубите, позволяваше не само да се различават фигурите на матросите, но и да се четат загрижеността и любопитството, изписани по лицата на повечето от тях.