Моряците следяха със затаен дъх тази изкусна маневра, но нямаше време да дават израз на възхищението си. Непознатият все тъй здраво стискаше рупора и гласът му се въземаше над воя на вятъра всеки път, когато благоразумието или опитът изискваха някаква промяна в управлението на кораба. Още един час се води страшна борба за спасение, тъй като с всяка стъпка фарватерът ставаше все по-лъкатушен, а плитчините все по-плътно обграждаха моряците от всички страни. Лотът беше непрекъснато в действие, а зоркият поглед на лоцмана като че ли проникваше през тъмнината с острота, превъзхождаща човешките възможности. Всички на кораба чувствуваха, че ги ръководи човек, който познава основно мореплаването, и колкото повече се възвръщаше самоувереността, толкова повече растеше усърдието им. Много пъти фрегатата като, че ли се понасяше сляпо към покритите с морска пяна плитчини, където ги чакаше бърза и сигурна гибел, но всеки път звънкият глас на непознатия ги предупреждаваше за опасността и ги подтикваше да изпълнят дълга си. Корабът беше предаден изцяло във властта му и в ония тревожни минути, когато порейки вълните, хвърляше пръски чак над огромните реи, всички се вслушваха жадно в думите на лоцмана, който с невероятното си спокойствие и ненадминато умение бе съумял при такива критични обстоятелства да покори напълно екипажа. Фрегатата тъкмо бе почнала да набира скорост, след като бе променила посоката с помощта на един от деликатните завои, които често й се бе налагало да прави, когато лоцманът за пръв път заговори на капитана, който все още продължаваше да следи работата на измервача при лота, тъй важна в тоя момент.
— Настъпва решителният миг — каза той. Ако фрегатата се държи добре, спасени сме. В противен случай всичките ни усилия ще отидат напразно.
Старият моряк, към когото бе отправено това зловещо предупреждение, се отдръпна от лота и като повика първия си лейтенант, помоли лоцмана да изясни думите си.
— Виждате ли оная светлина на южния нос? — попита лоцманът. Лесно ще я намерите по звездата, която е близо до нея и по това, че от време на време вълните я скриват. А сега погледнете възвишението малко по на север, дето е като сянка на хоризонта — това е хълм, разположен далеч от брега. Ако се движим така, че застанем в створа21 на светлината с хълма, ще бъде добре. Иначе неминуемо ще се разбием на парчета.
— Да направим отново завой! — извика лейтенантът.
— Засега стига толкова завои, оверщаги и фордевинди. И без това едвам можем да се проврем между плитчините, без да променим галса. Ако успеем да заобиколим Дяволската хватка откъм наветрената страна, ще сме отминали най-опасното място. Иначе ще стане така, както казах. Друг изход няма.
— ко бяхме минали по същия път, по който влязохме в залива — обади се Грифит, всичко щеше да свърши благополучно.
— И трябва да добавите — ако течението ни беше позволило — вметна спокойно лоцманът. Господа, трябва да бързаме. Остава ни само една миля, а корабът сякаш лети. Марселът не е достатъчен, за да води кораба остро срещу вятъра. Трябва да се вдигнат кливерът и гротът.
— Опасно е да се вдигат платна в такава буря! — забеляза боязливо капитанът.
— А трябва да се направи това — отвърна хладнокръвно непознатият. Иначе ще загинем. Гледайте! Светлината вече докосва върха на хълма. Вятърът ни отнася!
— Ще го направим! — извика Грифит, като грабна рупора от ръката на лоцмана.
Заповедите на лейтенанта бяха изпълнени почти моментално и когато всичко беше готово, огромното платнище на грота се люшна от вятъра. За миг резултатът изглеждаше съмнителен. Страшният плясък на тежкото платно, сякаш отскубнало се от юзди, разтърсваше кораба издъно. Но умението и твърдостта надделяха и с усилията на сто матроси платната постепенно се изправиха и издуха. Корабът, усетил огромен прилив на сила, се наклони под нейния напор като тръстика, прегъната от вятъра. Успехът на маневрата накара дори непознатия да нададе вик на радост, сякаш бликнала от дълбините на душата му.
21
Створ — положение, при което наблюдателят и двата предмета, по които се ориентира, се намират на една и съща права линия. Б.пр.