Между тези двама джентълмени се беше разположил мъж на средна възраст с грубо лице, облечен в униформа на армията на крал Джордж. Цветът на неговото лице можеше да съперничи на червения му мундир, а главното му занимание в момента беше да прави чест на трапезата на гостоприемния домакин.
От време на време в стаята влизаше или излизаше мълчаливо един слуга и всеки път, когато отвореше вратата, нахълтваше вятърът и воят му се разнасяше из ъглите и високите комини на сградата. До креслото на полковник Хауард стоеше човек в селско облекло и в момента, когато се вдига завесата, която скрива тази сцена от очите на читателя, между този човек и стопанина на къщата се водеше разговор, който завършваше така:
— Значи, казваш, че шотландецът видял с очите си тоя кораб? — запита полковникът.
Фермерът потвърди това.
— Хм, добре — заключи полковникът, можеш да си вървиш.
На излизане селякът се поклони непохватно, на което полковникът отговори с вежливо кимване, а после се обърна към приятелите си и продължи разговора:
— Ако тези вироглави хлапаци наистина са накарали тоя изкуфял дъртак, който командува фрегатата, да се навре в тукашните плитчини пред такава буря, песента им е изпята! Е, поне така справедливият гняв на провидението ще се стовари върху бунтовниците и изменниците! Няма да се учудя, господа, ако чуя, че страната, където съм се родил е пометена от земетресение или погълната от океана — тъй ужасни и непростими са нейните грехове! И все пак младежът, който по чин е втори след капитана на този кораб, беше някога горд и сърцат момък! Аз познавах добре баща му — голям храбрец беше, но като брат ми, бащата на Сесилия, предпочете морската служба пред сухопътната. Синът е наследил смелостта на баща си, но не и предаността му към краля. Жалко все пак, ако такъв младеж се е удавил.
Тази реч, която, особено към края, приличаше на монолог, не изискваше незабавен отговор; но офицерът, който вдигна чашата си срещу светлината, за да се полюбува на аления оттенък на виното, а после така бързо го гаврътна, че остана да съзерцава само прозрачното стъкло, спокойно сложи празната чаша на масата и като протегна ръка към червената бутилка, промълви с разсеяния тон на човек, чиито мисли са заети със съвсем друго:
— Да, точно така, сър! Добри хора се срещат рядко и както казвате, не бива да се съжалява за участта им, дори и да са намерили славна смърт. Смея да кажа, че това е голяма загуба за кралската служба.
— Загуба за кралската служба? — повтори домакинът. Славна смърт? Не, капитан Бъроуклиф, смъртта на един метежник не може да бъде славна. И не мога да разбера каква загуба може да има от това кралската служба.
В главата на офицера цареше такъв блажен хаос, че той трудно можеше да намери нужната мисъл, но благодарение на отдавнашния си навик към дисциплина все пак умееше да въдвори ред в мозъка си, затова можа да отговори бързо:
— Загуба в смисъл, че ще отиде на вятъра един добър пример, сър. Много назидателно ще е за другите, ако тоя млад човек бъде екзекутиран, а не да загине в бой.
— Той се е удавил, сър.
— Е, кажи-речи, все едно че е обесен. Не взех под внимание това обстоятелство.
— Обаче съмнявам се, сър, дали големият кораб и шхуната, забелязани от браничаря, са именно корабите, които имате пред вид — обади се мистър Дилън с рязък, провлечен глас. Едва ли биха се приближили тъй открито до бреговете, където постоянно кръстосват наши военни кораби.
— Тези хора са наши сънародници, Кристофър! — възкликна полковникът. Макар и бунтовници, те са смели и доблестни. Когато преди двайсетина години имах честта да служа на негово величество, случи ми се да се срещна лице срещу лице с враговете на моя крал в няколко малки стълкновения, например при обсадата на Квебек30, в битката под стените на този град, в една малка схватка при Тайкъндирога31 при злополучния разгром на генерал Бредък32 и няколко други случая. Трябва да кажа в защита на колонистите, сър, че те се държаха мъжествено в това последно сражение. И същият джентълмен, който възглавява сега метежниците, заслужи достойна бойна слава в тази катастрофална битка. Този скромен и доблестен млад човек се прояви като джентълмен. Никога не съм отричал, че мистър Вашингтон33 е истински джентълмен.
30
По време на Седемгодишната война (1756–1763) Квебек, който заедно с цяла Канада се намирал нод френска власт, бил обсаден и завзет от английската армия. Б.пр.
31
Тайкъндирога — село в щат Ню Йорк (САЩ), където станали две сражения (в 1758 и 1759 г.) между англичани и французи. Б.пр.
32
Едуард Бредък (1695–1755) — английски генерал, главнокомандуващ на британските сили в Америка. През 1755 г. претърпял тежко поражение от французите. Б.пр.
33
Джордж Вашингтон (1732–1799) — американски деец от епохата на борбата за независимост на северноамериканските колонии на Англия. През 1775–1783 г. бил главнокомандуващ на армията на въстаналите колонисти във войната за независимост, а през 1789–1797 г. първият президент на САЩ. Б.пр.