— Вие сте от лодка на масса Поулридж, нали?… Псст — предупреди го той, макар че Джек продължи да мълчи, неспособен да пророни и дума, — аз знае всичко… бил съм в лодка, къде вие на масса Хуф стреляли в чело с куршум тъй хубав, че той можал само да размаха малко ръце и ритне с крака. Никога не живял по-лош букра от него и нещастни чернокож на колене благодари на бог, че дявол взел лош букра… Соломон не издаде вас…
— Ама ти откъде се взе? — едва прошепна Джек, все още неспособен на някаква друга мисъл.
— По-скоро аз трябва тъй пита вас — отвърна негърът, като се засмя безшумно, — откъде взели вие… сигур страшно хитро подхванали неща, та още днес отново пътува оттук нагоре, сякаш идва откъм Ню Орлиънс. Аз съм тук с наша лодка, а двама мулати, помощници на надзирател, и Сципион седят отпред на носа и спят на слънце… всички те кат кучета изморени. А сега и най-хубавото: мастър също на борд.
— Твоят господар?
Соломон кимна широко ухилен, при което се видяха два реда бели зъби.
— Страшно би се зарадвал, ако знаел колко близо… — Соломон първо се огледа предпазливо, за да види дали някой не се е приближил зад него, и после тихо прошепна: — … до Сали.
— Ти видя ли я? — попита Джек изплашено. Негърът се засмя и намигна.
— Соломон не глупав… макар тя носи изискан рокля и боне, а и ръкавици имат кат знатен лейди. Но, боже, благослови туй дете! Те отнесли с нея тъй зле, че камък можел заплаче… масса Хуф и онез две женища, и Соломон предпочете жив одерат кожа, отколкото издаде нея.
— Ами ако някой от другите види момичето, някой от мулатите…
— Псст! — Соломон усмихнато поклати глава. — Тя видяла вече Соломон и знае, че той не издаде. Миналата година, кога Соломон бил болен, тя грижила за него кат дете и му носила хубав неща и затова масса Хуф нея бил. Е, най-сетне, той лежи там отсреща заровен. Не можем получи по-зъл надзирател от него…
— Но аз трябва да предупредя Сали.
— Няма защо. — Негърът го задържа. — Видяла вече Соломон. Соломон на нея леко кимнал и тя чевръст се мушнала в койка и спи сега с лице към стена.
— Ами ако господарят ти накара да претърсят парахода?
— Ха, глупости — изсмя се старият негър, — не сеща дори, че вие могли отидете толкоз далеч надолу, а пък сега вече отново минава оттук нагоре. Вчера, кога ние не намерили кану, Соломон не казал нищо, кат видял следа къде някой изтеглил кану нагоре по бряг. После продължили гребе нагоре към плантация, изпратили веднага вестоносец до господар, а труп оставили лежи на бряг. И докато бели полицаи с кучета влезли в гора да правят лов на Сали и букра, наша лодка с друг полицай се спуснала по Мисисипи — далеч, далеч надолу, и известили всички палестинци, и бели направили хайка из гора, и оставили постове при всички лодки по бряг. Но мастър дошъл с първи параход долу при нас и понеже не останал никой надзирател в негов дом, той сам трябвало се връща колкото може по-бързо. Обаче утре иска отново спусне надолу по река.
— Но ако ме познае някой от вашите хора?
— Ами — каза Соломон, поклащайки глава. — Не разпознае вас, ако не заедно със Сали. Един букра също кат всеки друг букра. Но вие влезе вътре, седне в някой ъгъл, нахлупи ниско шапка и спи. Никой не погледне вас, а след половин час ние вече стигне плантация.
— Сбогом, Соломоне — каза Джек, подавайки му ръка, — ти си славен и честен човек.
Негърът се огледа боязливо, преди да поеме подадената му ръка. После я сграбчи, стисна я сърдечно и след като бързо отдръпна своята, прошепна:
— Благодаря, масса, но ако някой види, че подава на беден черен негър ръка… тогава, о, голи, голи, каква тупурдия се вдигне! Поздрави от мен Сали, Соломон не бива при нея отива… нека й каже, че чернокожи мъже молят за нея и… масса се отнася добре с нея, нали?
— Като към моя сестра, Соломоне — сърдечно каза младежът.
— Бог благослови вас, масса… бог благослови вас! — прошепна старият негър, като стисна още веднъж бегло ръката на белия. — А сега да тръгва и сигурното си е сигурно.
Без да продума повече, той се извърна и се накани да се върне в закритото помещение на средната палуба.
— Хей, Соломоне? Къде си се сврял, нехранимайко? — извика тъкмо в този момент някакъв бял, който излизаше от средната палуба. Той имаше висока, яка фигура, облечен бе много елегантно в светли летни дрехи, на главата си носеше широкопола извънредно фина панамена шапка, а в ръката си държеше бамбуково бастунче.
— Ето мен, масса — извика Соломон. — Тъкмо връща, погледнал сал дали наша лодка здраво вързана.