Том О’Лади, който беше портиер на фамилията Найтингейл повече години, отколкото имаше зад гърба си Норт, приветства господаря си с широка усмивка и разкри празнината, където трябваше да се намират предните му зъби. Това беше резултатът от конфликта му с един мъж, които, след като изби въпросните зъби, въздъхна и предаде Богу дух. О’Лади беше човек на шегите и бирата. На многото бира, както впрочем и на насилието.
— Ха, милорд! Вечи сти вкъщи! Пътуванито ду Лондун трая многу кратку, а? Мистър Кум и мистър Триджийгъл ни ви учакваха, приди да минат поне ощи две седмици.
— Добър вечер. Том. Да, виждам, че се питаш къде е Трийтоп. Това добро старо момиче тук е Реджи и тя беше истинска изненада за мен. Много е мила. Как е племенникът ви?
— Все ощи ни съ знай дали ши оживей, но мистър Полгрейн му праша всеки ден от специалнити си бульони и почнъ да съ оправя.
— Чудесно. Следващия път, като се видите, му кажи да не пада вече от лодката си, и то така, че за малко да се удави.
— Да, милорд, момъкът си научи какту трябва урока. Всъщност от лодкътъ гу бутнала онази малката, дъщерята на ковачъ. Изглежда минал в настъпление и това ни й се понравилу.
Норт изсумтя, по-скоро се опита, но вместо това се усмихна.
Мина през голямата порта и продължи да язди нагоре. Алеята стана още по-широка сега, когато той се приближи до чудовищното здание. През последните три столетия то се бе опитало да се превърне повече в дом, отколкото в крепост. Според Норт горе-долу беше успяло. Някога дори имало подвижен мост, на който през шестнайсети век се гледало като на нещо излишно, но който през следващото столетие спасил Маунт Хок от войниците-пуритани на Оливър Кромуел по време на кървавата гражданска война. По-късно дълбокият и широк ров бил запълнен и на негово място била посадена овощна градина, най-вече ябълкови дървета.
„Мъжете — мислеше си Норт, докато Реджи се изкачваше спокойно нагоре по склона, а погледът му се рееше но масивните сиви каменни блокове, които се издигаха все по-нагоре и по-нагоре. — Мъжете трябва да се бият и или да побеждават, или да умрат. Те не трябва да се задоволяват с това, което вече имат, дори то да е предостатъчно.“
Той самият до неотдавна беше войник и неговата цел бе да спре Наполеон. Поне така си беше повтарял нееднократно. Истината беше, че обичаше хубавите битки. Обичаше да изпробва себе си, силата и ума си върху всеки един от своите противници Предполагаше, че щеше да се справя много добре, ако бе живял през Средновековието. Сега, след като Наполеон бе заточен на Елба, нямаше никакъв шанс за война с подобен мащаб. Понякога това го депресираше. Знаеше, че така се чувства и приятелят му Маркъс Уиндъм. Но сега Маркъс се беше оженил щастливо и управляваше имението си. Това възнамеряваше да стори и Норт. Животът, с цялото си разнообразие, го учудваше и възхищаваше.
Закара Реджи във великолепната конюшня на Маунт Хок — дълга тухлена постройка със складове за храна, обширни помещения и хамбари за сеното — всичко, за което се беше сетил обзетият му от страст към конете прадядо. Слезе от гърба на Реджи, махна на Па-Ду и изчака слабичкият старец да поеме юздите на кобилата. После побъбри малко с него, като гледаше изумен как изкривените му от артрита пръсти се справят пъргаво и майсторски с юздите и седлото.
Утре Норт смяташе да отиде в Гунбел. Усети, че се усмихва, когато хвана огромното месингово чукало и заудря по дъбовата врата. Гунбел. Боже Господи, ами ако вместо в Маунт Хок16 — име, което звучеше великолепно — живееше в Маунт Гунбел, надвиснал над село Гунбел?
Когато Кум, потомственият иконом на имението, отвори вратата, примигна смаян, че господарят му наистина се смее, при това се смее сам.
Норт хвърли поглед към Кум, разбра каква е причината за учудването му и каза:
— Точно си мислех колко странно щеше да звучи, ако имението се наричаше не Маунт Хок, а Маунт Гунбел. Едновременно е забавно и ужасно, не мислиш ли?
Кум като че известно време се опитваше да смели това и после рече:
— Определено смехът е прекалено силна реакция за подобна нещастна мисъл, милорд.
Норт изсумтя.
— Така е много по-добре — отвърна икономът. — Добре дошъл у дома, милорд, въпреки че не мога да си обясня защо се връщате две седмици по-рано, отколкото ви очаквахме.