— Сега обаче успя добре да ми досадиш. Заради теб бях изтръгнат от приятния си сън и принуден да…
— Милорд, Тими се извини. Всичко е наред.
— Отивай да си лягаш, момче, — предаде се Норт, — утре двамата с теб ще си поговорим по-подробно по този въпрос. Лека нощ.
Тими кимна тържествено на господаря си и се усмихна дръзко на Каролайн. Норт не каза нищо, докато момчето не излезе от стаята. После се обърна бавно и погледна младата жена.
— Писъците ви ме изплашиха дяволски много.
— Съжалявам. Едва не побелях от ужас. Косата ви е разчорлена, но изглежда много добре.
Той приглади косите си и каза:
— Това е глупаво. Да поговорим за вас. Така, вие сте проклет ангел, прекрасна принцеса, морето се оттегля при вида на красотата ви, вие сте пъстроопашат паун. Накратко, една…
Каролайн се разсмя, разсмя се истински и лекичко го ощипа по ръката.
— О, спрете преди да съм се задушила от смях. Какъв порой от думи! Съжалявам, че ви събудих, но бях загубила ума си от уплаха.
Тя сведе поглед и рече смутено:
— Махнали сте ботушите ми.
— Да, но нищо друго, както виждате, щом като сега не стоите тук гола като статуите в източното крило на къщата. Тими се е приближил до вас повече от мен. Впрочем на левия ви чорап има дупка и през нея видях, че сте си направили пришка. Видът й не ми хареса. Погрижете се за нея още на сутринта.
— Непременно. Нарекохте ме Каролайн преди малко.
— Мис Дъруент-Джоунс ми се стори малко дълго, когато нахлух посред нощ в спалнята, за да ви спасявам от някои дракон или крадец, или от подлия Фолкс, може би.
— Чудесно! Можете да ме наричате Каролайн. Харесва ми начинът, по който го казвате — дълбоко, мрачно и доста вълнуващо. Изтръпнах до пръстите на женските си крака.
— Така ли мислите? Много добре. Може би не се познаваме от толкова отдавна, но смея да кажа, че това, което преживяхме заедно, бе достатъчно, за да сложи край на официалностите помежду ни. Така че вие също можете да ме наричате с малкото ми име Норт. Но вие вече го направихте, нали?
— Норт кой?
— Името ми е Фредерик Норт Найтингейл, барон Пенрит, виконт Чилтън и нищо повече. На моите предци им е било нужно доста време, за да получат всичко това. Когато много отдавна един от прадедите ми станал виконт Чилтън и построил Маунт Хок, той дал това име на селото в подножието.
— Как се е казвало то преди промяната?
Той откри, че устните му бавно се разтягат в усмивка.
— Ще повярвате ли? Наричало се е Пиджън’с Фут18.
— Не, няма да повярвам. Хайде, кажете как се е казвало?
Младият мъж само вдигна рамене. Известно време тя стоя замислена. След това погледна към него, усмихна се и каза:
— Норт Найтингейл19. Красиво име. Романтично. Майка ви ли го е избрала?
— Силно се съмнявам.
— В такъв случаи баща ви е бил романтичен човек.
Той не отговори. Мълчанието помежду им се проточи, но това не беше безобидно мълчание, а изпълнено с опасни подводни течения. Какви по точно бяха те, младата жена не можеше да си отговори.
— Благодаря, че дойдохте така бързо, за да ме спасите — рече припряно тя. — Наистина пристигнахте само за миг.
— Може да разчитате на мен и за в бъдеще. А сега се връщайте в леглото си.
Норт помогна на гостенката си да се качи в леглото, дръпна одеялата до брадичката й, след което ги подпъхна под тялото й, като че беше неин баща или някой, за когото тя бе дете. Това й подейства едновременно неприятно и успокоително.
— Знаете ли, Каролайн, ще се постарая оня Фолкс повече да не се натрапва на прекрасната ви особа.
— Много мило от ваша страна, Норт, но аз мога сама да се погрижа за себе си. Правила съм го досега и ще го правя и занапред.
— Прекрасно — отговори меко той, — но не си мислете, че ще се отдалеча от вас. Ще продължавам да бъда нащрек. Той ще се появи, бъдете сигурна.
Върху челото й беше паднал дебел кичур коса и той го отмести встрани. Сложи длан на бузата й и й се усмихна. После погали веждите й с пръст. В това движение имаше нещо, което я развълнува дълбоко. Внезапно, без никакви предварителни признаци, тя избухна в сълзи.
Норт замръзна и се почувства по-безпомощен от когато и да било в живота си. Седна до нея и, след като се поколеба за миг, я притисна към гърдите си.
— Няма нищо — прошепна, заврял устни в косите й, като леко поклащаше тялото й напред-назад. — Всичко ще се оправи, обещавам ви. Не исках да ви плаша с приказките за Фолкс.