— Не знам. Не съм се и сетил за него. Господи, уж съм мировият съдия, а изобщо не се сетих за коня й. Животното несъмнено се е върнало в Скрилейди Хол. Ще попитам Робин, главния коняр. Всъщност, като се замисля сега, той е единственият коняр. Ще го питам, като се върнем.
Гласът му звучеше като на армейски командир, остър и сдържан и по-студен от зимния вятър над Ирландско Море. Норт беше пропуснал нещо, което можеше да се каже важно, и заради това беше ядосан на себе си. Каролайн кимна и рече:
— Ако е била мъртва, когато са я бутнали от скалата, не би било възможно тялото да се приземи на тази издатина.
— Знам. Трябвало е да положи известни усилия, за се хване и задържи. Ей там има няколко храста, поникнали от скалите. Много вероятно е да се е закачила на тях и после да е паднала върху издатината.
Младата жена облиза пресъхналите си устни, отчаяно опитвайки се да се владее. Леля и Ели обаче не се нуждаеше от воплите и плама й. Просто някой трябваше да открие убиеца.
— Това значи, че е била още жива, когато са я бутнали и се е опитвала да се спаси.
— Така изглежда. Но е била много слаба. Не мисля, че е страдала дълго, Каролайн.
Тя помълча за момент. Думите бяха заседнали в гърлото й. Най-после успя да каже:
— Норт, как точно е умряла? Трябва да знам.
— Била е наръгана с нож в гърба.
— Кой е могъл да стори подобно нещо? Мистър Фолкс е лош и отчаян човек, но дори той не би намушкал някого с нож и след това да го блъсне в пропастта. Това е страшно злодеяние, Норт.
— Да, злодеяние. Резултат на голяма омраза или алчност, Каролайн.
— Но нима някой би могъл да мрази дотолкова леля ми?
— Не знам. Но ако става дума за алчност, тъй като нейната наследница сте вие, Каролайн, това явно не е отговорът на въпроса. Вие не бяхте тук по това време.
— Престъпление — повтори тя. — Чудовищно престъпление.
Младият мъж се намръщи за момент и каза:
— Наех един местен човек да ми помогне. Той е бивш джебчия, но е много умен. Рафаел Карстеърс, някогашен капитан на кораб и понастоящем мой съсед, се кълне в него. Уверява ме, че му помогнал да разреши някаква загадка край Сейнт Осгъл и така му спасил кожата. Ще ви хареса. Името му е Флаш Сейвърн.
— Флаш21, предполагам, намеква за бързината, с която е обирал джобовете на хората.
— Възможно е.
Тя погледна отново към морето.
— Доктор Трийт трябва да е обичал много леля ми.
— Да, когато отидох да му съобщя, веднага след като открих тялото й, той изпадна в дълбока депресия. Стана ми много мъчно. Чух, че сестра му Бес се грижела добре за него.
— Има нещо, на което няма да повярвате. Бенет Пенроуз твърди, че леля ми проституирала и че е много вероятно да е била любовница дори на мистър Броугън, за да го накара да преправи завещанието.
— Просто думи на един разочарован нехранимайко. Мислите ли, че ще създава неприятности?
— Не знам. Засега той не може да повярва, че леля Елинор е пожелала двамата с него да действаме заедно.
— И за какво по-точно става дума?
— Трябва да бъдем настоятели на Скрилейди Хол, който ще дава приют на неженени бременни момичета.
— Боже мой!
Лорд Чилтън я загледа едновременно ужасен и очарован.
— Няма да бъде лесно, но това е нейната воля. Засега момичетата в подобно състояние са три и живеят в Сейнт Агнес, надзиравани от викария.
— Стопроцентово старият глупак мисли, че те ще плъзнат из селото и ще го покварят.
— Още не съм се запознала с мистър Плъмбъри. Наистина ли е глупак?
— Трябваше да чуете хвалебственото му слово над гроба на леля ви. Ако съществуват призраци, тогава леля ви ще се върне и няма да го остави на мира. Речта му беше в този дух: „Макар че беше дама, тя беше много симпатично същество. Макар че прибираше разпуснати и незаслужаващи нищо жени, тя все пак беше много мила, нещо, което не може да й се отрече.“
— Ще му натъпча скиптъра в гърлото!
За своя изненада Норт се разсмя.
— Скиптърът му е доста широк.
— По-всичко личи, че устата му е още по-голяма.
— Все още не мога да проумея факта, че леля ви е помолила вас — току-що навършила деветнайсет години — да се грижите за бременни момичета.
— Очевидно те не са просто неженени бременни момичета. Всички те са били прелъстени или изнасилени от господарите си. Момичета, които по една или друга причина не могат да бъдат защитени нито от баща, нито от брат, са много лесно уязвими, Норт. А когато семейството им е бедно, предполагам, че тогава тази задача се ограничава в някаква препоръка.
— Една дама няма откъде да познава тази страна на живота.
— А защо не? Леля Ели го е разбрала. Помагала е, ще опитам също да помогна. За нещастие силите на един-единствен човек трудно бяха стигнали за да се прави нещо съществено по този въпрос. Съмнявам се, че ще мога да разчитам кой знае колко на Бенет.