Поех дълбоко дъх, но тя вдигна пръст, молеше ме да я оставя да довърши.
— Знам, че се ужасяваш от мисълта, че Копривка може да стане Жертва. Аз също се моля никога да не се стига до това. Помисли какво би означавало това за мен — че единственият ми син е мъртъв или поради някаква причина не е в състояние да служи. Като майка поставям подобна възможност колкото се може по-далеч от ума си, точно както на теб ти се иска съдбата никога да не натовари Копривка с тежестта на короната. Но колкото и да се надяваме подобно нещо никога да не се случи, ние сме длъжни да се подготвим и при необходимост тя трябва да е готова да служи добре на народа си. Тя трябва да бъде обучена — не само на Умението, но и да знае езици, историята на страната и народа, да бъде обучена и на обноските и традициите, които вървят с трона. Небрежност от наша страна е, че с теб позволихме да остане невежа в тези неща, а още по-непростима небрежност е, че няма представа за собствения си произход. Ако се случи да дойде време, в което да й се наложи да служи, мислиш ли, че ще ни благодари, задето сме я оставили в това положение?
И това бе поредният удар върху убеждението ми. Светът се люшна около мен и изведнъж открих, че се съмнявам във всяко свое решение за Копривка. От истината ми призля. Изрекох я.
— Сигурно ще ме намрази, че съм позволил да остане в неведение. Но не виждам как мога да променя това чак сега, без да нанеса още по-големи поражения. — Посърнах. — Кетрикен, колкото и пренебрежително да ти се вижда, все пак те умолявам. Нека си остане както си е. Ако кажеш да, обещавам ти с всички сили и цялото си сърце да направя така, че тя никога да не трябва да служи като Жертва.
Преглътнах и отново положих клетва. Още веднъж стоях пред монарх от Пророците и му посвещавах живота си. Този път го направих не като момче, а като мъж.
— С готовност ще се опитам да изградя котерия за Предан. Ще служа като майстор на Умението.
Кралицата ме изгледа спокойно.
— И защо това трябва да бъде ново предложение от теб, Фицрицарин? Или ново искане?
Във въпросите й имаше укор. Сведох глава и го приех.
— Може би защото сега наистина ще положа усилия.
— А ще приемеш ли думата на твоята кралица, без да искаш да бъде потвърждавана отново? Ще го кажа ясно. Ще позволя дъщеря ти, Копривка Пророк, да остане където си е, като доведена дъщеря на Бърич, докато е безопасно да го правим. Ще приемеш ли, че ще удържа на думата си към теб?
Отново укор. Нима бях наранил чувствата й, като повторих искането си Копривка да бъде оставена на мира? Може би.
— Приемам — отвърнах тихо.
— Добре — рече тя и напрежението помежду ни отслабна. Останахме още известно време мълчаливи на масата, сякаш мълчанието ни бе потвърждение на думите. След това, без да казва нито дума, тя ми наля вино и постави пред мен малък сладкиш. Хапнахме и поговорихме, но само за незначителни неща. Не й казах, че Предан ми е сърдит. Този въпрос трябваше да уредя със самия принц. По някакъв начин.
Когато станах да си вървя, тя ме погледна и се усмихна.
— Жалко, Фицрицарин, че толкова рядко имам възможност да разговарям с теб. Съжалявам за преструвките, които трябва да правим, защото ни държат разделени. Липсваш ми, приятелю.
Оттеглих се, но когато излязох, отнесох тези думи със себе си като благословия.
(обратно)Глава 16 Бащи
Ако капитанът има достатъчно силни връзки в Джамайлия, напълно е възможно да напълни там трюмовете си със скъпи товари от далечни чуждоземни пристанища. Ще има предимството да се снабди с екзотични стоки, без да му се налага да изправя екипажа и кораба си пред неизменните рискове на плаването в открито море. Разбира се, ще се наложи да плати спестените си тревоги с пари, но един мъдър търговец винаги трябва да приеме подобна сделка.
Джамайлия е не само най-северното пристанище, посещавано редовно от търговците от Острова на подправките, но и единственото по нашите брегове, в което хвърля котва Великият ветроходен флот. Тези кораби посещават накуп Джамайлия (наричана на варварския им език Западно пристанище), но само веднъж на три години. Рисковете на пътуването личат по скъсаните им платна и изнурените моряци. Стоките им са едновременно екзотични и скъпи. Тези кораби са единственият източник на червен дафин и успоклей. Тъй като цялото количество от тези стоки винаги се изкупува от двореца на сатрапа и на пазара се пуска съвсем малка част, спокойно можем да ги наречем недостъпни за обикновените търговци. Но други техни стоки могат да бъдат придобити от добрия търговец, който има късмета и мъдростта да е в Джамайлия заедно с пристигането на Великия ветроходен флот.
Капитан Банроп, „Съвети към морските търговци“