Дни наред Лорна беше на прага на смъртта и остана жива единствено благодарение на грижите, умението, нежността и постоянното наблюдение на Рут. За щастие Ани не отиваше много често да й пречи, защото, макар и самата тя да беше сръчна и грижовна болногледачка, вместо да й помогне, само щеше да й навреди. Но аз със счупеното си ребро (наместено от един случайно присъствувал на сватбата лекар) бях изцяло оставен в нейни ръце. И тъй като получих и силно възпаление, тя имаше достатъчно работа, за да бъде постоянно заета. Същият този доктор констатирал, че клетата Лорна е мъртва, и поради тази причина Рут заявила, че не иска да чуе за него. С цялата работа се бе нагърбила сама и с божията помощ я доведе до успешен край.
Дали причината беше в способностите на Рут, дали във вродената жизненост на Лорна, или в липсата на вълнения — защото тя не знаеше нищо за моето състояние, — оставям лекарят, който я обяви за умряла, да реши това; мога само да ви кажа, че Лорна се оправи много преди мен.
Аз от своя страна изобщо не вярвах на приказките, които ми разправяха. Бях сигурен, че моята любов лежи в църковния двор, а мама и сестрите ме лъжат. Черни мисли за живот без Лорна изпълваха болното ми тревожно съзнание, докато се обръщах и мятах в леглото, а счупеното ми ребро направо ме изгаряше с парещата си болка. Мама плачеше и се жалеше: едва се била посъвзела от огромната скръб по загубения преди десет години съпруг, когато, о, божичко, ето че и синът й бил убит като баща му!
Но нека само ви разкажа какво стана с Лорна.
Един ден седях в леглото, тъй като не можех да сляза на долния етаж, а и нямаше достатъчно силен човек, който да ме пренесе дори и да го бях позволил. Но да лежа в леглото след шест сутринта, отказвах категорично, а дори и това време за мен беше голямо лентяйство. Макар че ужасно ме болеше, бях облякъл неделния си костюм от уважение към лекаря, който отново щеше да ми пуска кръв, както редовно правеше по два пъти седмично.
Погледнах дясната си ръка и просто не можах да повярвам, че това е ръката на Джон Рид. Големите кости си бяха на място и мускулите също, и възлестите вени, но цветът й — дори Лорнината ръка не би могла да бъде толкова бяла. А за сила да не говорим — малкият Енси Дун можеше с лекота да ме надвие. Засмях се, след като напразно се бях опитал да повдигна легена приготвен за кръвопускането.
После си помислих за всички чудесни неща, които се случваха навън точно сега. Розите трябва да са цъфнали, сигурно и черешите са се зачервили, и пшеницата по нивите е изкласила — а аз седях вътре, един безпомощен инвалид, абсолютно неспособен да се наслади на тези прекрасни гледки. И нещо още по-лошо: бях загубил всякаква надежда, че някога ще съм способен да им се радвам отново.
Точно тогава някой тихо почука на вратата на мрачната ми стая и като предполагах, че е лекарят, опитах се да се изправя, за да му се поклоня. За моя изненада оказа се, че е малката Рут, която не ме беше навестила нито веднъж, откак лекарят бе поел грижите над мен. Рут беше облечена така прекрасно, та си помислих дали сега, след като Лорна е мъртва, не беше дошла да ме покорява.
Приближи се към мен със светнали очи (беше малко късогледа), но изведнъж замръзна удивена.
— В състояние ли си да приемаш посетители, мастър Рид? Господи, но те нищо не ми казаха! Знаех, че си слаб, скъпи Джон, но не съм предполагала, че умираш. За какво е този леген?
— Нямам намерение да умирам, Рут, и не желая да говоря за това. Но ако настояваш да разбереш, легенът трябва на лекаря.
— Какво! Да не искаш да кажеш, че ти пуска кръв? О, бедничкият ми братовчед! Нима е възможно още да се прави това?
— Два пъти седмично през последния месец и половина, мила. Благодарение на това още съм жив.
— Благодарение на това замалко не си умрял. Ха така! — и тя стъпи в легена с малкото си краче и го смачка. — Вече не ще получат нито капка кръв от теб. Възможно ли е Ани да е толкова глупава? И Лизи с цялата си начетеност? Да стоят и да гледат как брат им загива пред очите им!
Учудих се, че виждам Рут толкова развълнувана, след като имаше толкова спокоен и тих характер, затова се опитах да я погаля със слабата си ръка, така както беше коленичила пред мен.
— Скъпа братовчедке, лекарят трябва да знае най-добре. Ани ми повтаря това всеки ден. Нали затова е учил.
— Учил се е да убива хора! Двайсет доктори убиха крал Чарлс40 независимо от всички жени. Ще се оставиш ли в мои ръце, Джон? Спасих живота на твоята Лорна, а сега ще спася и твоя, което е значително по-лесно.