Отговори ми, че идва отдалече само за да ме види, и знае сред какви хора се намира. Увери ме, че бил най-добрият бегач в Шотландия, а и добре умеел да си служи с меча, затова не трябвало да се страхувам за него.
После накратко ми разказа какви роднини сме — баща му бил брат на майка ми, сега лорд, един от главните кралски съветници в двора на Чарлс II12. Той смятал, че Алън трябвало да учи право, но самият Алън решил, че това занимание е много скучно, и тръгнал да търси приключения. Каза, че според шотландските закони баща му ми бил настойник, но тъй като той бил глух, това право се прехвърляло върху сина му. Затова бил дошъл да предяви правата си и да ме отведе.
Но докато разговаряхме, беше наближила буря и неочаквано жълта светкавица проблясна на небето. Исках бързо да се прибера, защото черните облаци изведнъж ми бяха напомнили за дядо, сър Енсор Дун.
Казах на Алън, че няма да тръгна с него, че не мога да напусна дядо, без да ми разреши. Умолявах момчето да се махне от Долината оттам, откъдето беше дошло — през скалите, както ми каза. Той тъкмо си тръгваше, като обеща скоро пак да се върне, когато Карвър изскочи иззад едно дърво и го сграбчи в ръцете си. Завлече го някъде в тъмното и го уби. Тогава бях малка. Сега съм по-възрастна. Пораснах с десет години, въпреки че това се случи преди по-малко от година.
Тук Лорна така горчиво се разрида, че вече не беше в състояние да приказва. Не можех да и задавам повече въпроси, въпреки че изгарях от любопитство да разбера Дали е разказала за това на дядо си или на Съветника. Сега обаче тя изпитваше страх, увеличен и от собствения й разказ, че не мога нищо друго да направя, освен покорно да я успокоявам от разстояние, за да може да разбере, че поне един човек се бои от нея. Тя обаче се страхуваше само за мен и се чудеше как да ме проводи в безопасност. А истина беше, че вече се стъмваше и аз не изпитвах голямо желание да остана в това, както по всичко личеше, място на беззаконие. Освен това, докато се опитвах да убедя Лорна, че няма смисъл да се страхува, част от нейния ужас се предаде и на мен.
След този разказ се прибрах в къщи в много лошо настроение. Вече знаех какво е положението й в Долината и повече отвсякога се страхувах за безопасността й. Освен това, след като беше братовчедка на лорд (макар и мъртъв), щеше ли изобщо да иска да има нещо общо с мен, един фермерски син? Много ме беше яд, че не й бях открил сърцето си, преди да започне разказа си. Не бях чак толкова глупав, да си мисля, че ще ме заобича веднага, ако това изобщо щеше да стане, нещо, за което почти не смеех и да се надявам. А да си кажа право, изпитвах и силни страхове заради голямата й красота, защото можеше някой момък от по-благородно потекло и с по-добри обноски да успее да се промъкне в сърцето й преди мен, нещастника.
И докато мислех за всички тези неща, без сам да се усетя, стисках юмруци в джобовете, за да съм в готовност.
Най-лошото от цялата работа обаче беше, че когато видях Лорна да плаче, аз толкова я съжалих, че й обещах да не й причинявам повече безпокойство, което на практика означаваше, че не трябва да се показвам в Долината на Дун поне още месец. Но все пак и аз бях успял да внеса една точка в този договор, а именно, в случай че нещо стане, тя трябваше да метне някаква тъмна дреха върху големия бял камък близо до входа на беседката, който, въпреки че не се виждаше от самата долина, добре се забелязваше от височината, където веднъж бяхме стояли с вуйчо Рубън.
Междувременно работа в стопанството имаше колкото щеш. След като през целия март и част от април непрекъснато духа суховеят, две седмици валя топъл дъжд. Оттогава видях много пролети, които една с една не си приличат, но по-красива от онази не е имало. Или може би любовта ми правеше света наоколо толкова красив?
Вярвам, не е необходимо да ви казвам, че никога не ми се е струвало, че месецът минава толкова бавно, както тогава. Плевене, сеитба, работа по добитъка, тревогите на мама или грижите за сестра ми — нищо не беше в състояние да ме спре да се изкача на хълма веднъж дневно, за да видя дали няма знак от Лорна.
XV глава
КРАЛСКА ПОКАНА
Тревогата на мама за моето здраве десеторно се увеличаваше, когато виждаше, че се храня добре само веднъж дневно, докато преди го правех три пъти. Това я доведе до отчаяние и тя дори заговори, че трябва да повикаме лекар от Порлок. Ани използуваше цялото си време, за да ми готви, а Лизи дори ми пееше, за да ме развеселява. Само Бети се мусеше както винаги и ги съветваше да ме оставят да погладувам малко.
12
Крал Чарлс II (1630–1685), син на екзекутирания по време на Английската буржоазна революция Чарлс I. Заема престола през 1660 година, след падането на републиканското правителство. Б. пр.