Хиляда и трийсет долара.
1030.
Привидно не беше интересно число, но Ричър се вторачи за миг него. Очевидно не беше просто число. Нито едно четно число, по-голямо от 2, не е просто. Имаше ли точен квадратен корен? Явно беше съвсем малко над 32. Кубичен корен? Съвсем малко под 10,1. На какво се делеше? Нямаше много делители — 5 и 206, както и очевидните 10 и 103 и съответно 2 и 515.
И така, 1030.
Хиляда и трийсет.
Грешка.
Най-вероятно.
Или може би не.
Ричър изтегли петдесет долара от банкомата, бръкна в джоба си за монети и тръгна да търси уличен телефон.
Намери телефон на автогарата. Набра номера на банката си, който знаеше наизуст. На Западния бряг беше девет и четирийсет, а на Източния — дванайсет и четирийсет. В щата Вирджиния беше време за обедна почивка, но все някой щеше да вдигне.
И някой наистина вдигна. Ричър не беше разговарял с жената преди, но му звучеше компетентна. Може би беше мениджър, който вдига телефона, докато обикновените служители са на обяд. Каза си името, но Ричър не го чу. После се впусна в дълги, предварително отработени любезности, за да го накара да се почувства особено ценен клиент. Той я изчака да свърши, после й обясни за сметката си. Тя се изуми, че някой клиент е решил да се обади и да съобщи за грешка в негова полза.
— Може би не е грешка — отбеляза Ричър.
— Очаквахте ли тази сума? — попита тя.
— Не.
— Често ли се случва трети лица да внасят пари по сметката ви?
— Не.
— Значи най-вероятно е грешка. Не смятате ли така?
— Трябва да разбера кой е направил вноската.
— Може ли да попитам защо?
— Дълго е за обяснение.
— Налага се да го направите — каза жената. — Иначе влизат в сила съображения за конфиденциалност. Ако грешката на банката стане причина някой от клиентите ни да разбере за финансовите операции на друг клиент, ще нарушим много правила, разпоредби и етични норми.
— Може би е съобщение — предположи Ричър.
— Съобщение?
— Нещо, свързано с миналото ми.
— Не ви разбирам.
— Преди много време работех като военен полицай — обясни той. — Военната полиция използва кодирана радиовръзка. Ако някой военен полицай спешно се нуждае от помощ, той изпраща код десет–трийсет. Сега разбирате ли?
— Всъщност не.
— Смятам, че ако не познавам човека, който е направил вноската, това са просто хиляда и трийсет долара, внесени по погрешка. Но ако познавам човека, това може да е зов за помощ.
— Продължавам да не ви разбирам.
— Вижте как е написано. Не мислете за числото като за хиляда и трийсет долара, а като за комбинация от цифри.
— А защо този човек просто не ви се обади по телефона?
— Защото нямам телефон.
— Тогава имейл? Или телеграма? Или дори писмо?
— Нямам адрес за нито едно от изброените.
— Тогава ние как се свързваме с вас?
— Не се свързвате.
— Вноска в сметката ви ми се струва твърде странен способ за комуникация.
— Може би е единственият.
— Да, но е твърде труден. За да го направи, човекът първо трябва да разбере какъв е номерът на сметката ви.
— И аз това казвам — отвърна Ричър. — За да го направи, човекът трябва да е много умен и способен. А когато един много умен и способен човек изпраща зов за помощ, значи проблемът наистина е сериозен.
— Освен това излиза доста скъпо. Този човек трябва да похарчи над хиляда долара, за да се свърже с вас.
— Именно. Значи не само е умен и способен, но и отчаян.
От другата страна на линията настъпи мълчание. После жената попита:
— Не можете ли просто да съставите списък на възможните хора и да ги проверите един по един?
— Работил съм с безброй умни хора. С повечето от тях — отдавна. Ще ми трябват цели седмици, докато ги открия всичките. А дотогава може да е твърде късно. Така или иначе, нямам телефон.
Отново настъпи мълчание. Но този път съпроводено от потракване на клавиатура.
— Проверявате, нали? — попита Ричър.
— Наистина не би трябвало — оплака се жената.
— Няма да ви издам.
Мълчание. Този път и клавиатурата не се чуваше. Ричър разбра, че името вече е на екрана на компютъра, пред очите й.
— Кажете ми — помоли той.
— Не мога да ви го кажа просто така. Трябва да ми помогнете.
— Как?
— Дайте ми джокер. За да не се налага да го казвам директно.
— Какъв джокер?
— Например дали е мъж или жена.
Ричър се усмихна. Отговорът се съдържаше в самия въпрос. Жена, разбира се. Умна, способна жена с богато въображение и творчески подход към проблемите. Жена, която знае за манията му да събира и изважда числа.