На снимката от аутопсията обаче изглеждаше отвратително. Лежеше по гръб, гол, на маса от неръждаема стомана. От светкавицата на фотоапарата кожата му изглеждаше зеленикава.
Ужасно.
От друга страна, мъртвите почти винаги изглеждат зле.
— Откъде се сдоби с това? — попита Ричър.
— Имам си начини — отвърна Нили.
Ричър мълчаливо обърна страницата. Чакаше го доста техническа информация. Трупът беше с ръст сто и деветдесет сантиметра и с тегло осемдесет и шест килограма. Като причина за смъртта се определяше прекъсването на функциите на всички жизненоважни органи вследствие на силен удар. И двата крака бяха счупени, ребрата — напукани. В кръвта имаше висока концентрация на хистамини. Тялото беше сериозно обезводнено, а в стомаха нямаше нищо, освен жлъчка. Имаше свидетелства за бърза загуба на тегло без следи от прием на храна. Резултатът от анализа на дрехите, с които беше открито тялото, не показваше нищо интересно, освен необясними следи от железен окис по двата крачола на панталона — ниско долу, на пищялите, под коляното и над глезена.
— Къде са го намерили? — попита Ричър.
— В пустинята, на около петдесет мили североизточно оттук. В ситен пясък и чакъл, на стотина метра от най-близкото шосе. Няма следи от стъпки дотам или обратно.
Сервитьорката им донесе храната. Ричър я изчака да остави чиниите и след това се зае със сандвича си — с лявата ръка, така че пръстите на дясната да останат чисти за разлистване на заключението от аутопсията.
— Двама полицаи в патрулка забелязали да кръжат лешояди — продължи Нили. — Слезли от колата, отишли да проверят и го открили. Според тях все едно бил паднал от небето. Патологът казва същото.
Ричър кимна. Четеше заключението на лекаря, в което се казваше, че падане от височина хиляда метра върху твърд пясък може да е произвело необходимата ударна сила, предизвикала установените увреждания — но само при положение, че Франц бе паднал по гръб, което беше възможно от аеродинамична гледна точка единствено ако е бил жив и е размахвал ръце по време на падането. Ако е бил мъртъв, е щял да падне на главата си.
— Установили са самоличността му по пръстовите отпечатъци — добави Нили.
— Ти как разбра? — попита Ричър.
— Обади ми се жена му. Преди три дни. Записал е имената на всички ни в бележника си. На отделна страница. Приятелите му от едно време. Жена му успяла да открие само мен.
— Не знаех, че е бил женен.
— Отскоро. Детето им е само на четири години.
— Работел ли е нещо?
Нили кимна.
— Частен детектив. Еднолична фирма. В началото бил консултант на корпорации. В последно време се е занимавал предимно с проверки на съдебно минало. В бази данни. Нали си спомняш колко методично работеше.
— Къде?
— Тук, в Лос Анджелис.
— Всички ли сте станали частни детективи?
— Доколкото знам, повечето.
— Освен мен.
— Това е единственото ни умение, от което могат да се изкарат пари.
— Какво искаше от теб жената на Франц?
— Нищо. Просто ми съобщи.
— Не поиска ли някакви обяснения?
— Полицията вече се е заела със случая. Всъщност лосанджелиските ченгета. Намерили са го в окръг Лос Анджелис, но извън юрисдикцията на градската полиция, така че са го възложили на двама местни полицаи. Работят по версията за падане от самолет. Предполагат, че е излетял от Лас Вегас. И преди се е случвало.
— Не е било самолет — каза Ричър.
Нили не каза нищо.
— Колко бавно може да лети един самолет? — продължи той. — Със сто мили в час? С осемдесет? Въздушната струя щеше да го отхвърли хоризонтално и да го блъсне или в крилото, или в опашката. Щеше да има допълнителни контузии.
— И двата му крака са счупени.
— Според теб за колко време се пада от хиляда метра?
— За двайсет секунди?
— В кръвта му са открити хистамини, които се отделят при много силна болка. За двайсет секунди между контузията и смъртта този химически процес дори нямаше да е започнал.
— Което значи?
— Краката му са счупени много по-рано. Поне два-три дни преди падането. Може би повече. Знаеш ли какво означава „железен окис“?
— Ръжда — отвърна Нили.
Ричър кимна.
— Някой му е счупил краката с железен прът. Вероятно един след друг. Сигурно го е завързал за стълб. Целел се е в пищялите. Ударил е достатъчно силно, за да натроши костите и да набие ръжда в плата на панталоните му. Сигурно адски го е заболяло.
Нили не отговори.
— Освен това са го мъчили с глад — продължи Ричър. — Не са му давали течности. Отслабнал е поне с десет килограма. Значи е бил в плен поне два-три дни. Може би повече. И са го измъчвали.