— Достатъчно, Боби — каза д’Урсо.
Нагаи кротко сви рамене. Той издърпа маншетите на синята си риза и под тях се показаха ръкавите на якето му от акулова кожа.
— Вие си имате ваши традиции, ние имаме наши.
— Да се разкарваш наоколо в стар черен кадилак с перки? И това ли е традиция? Тази кола прилича на проклетия Батмобил13. По този начин ли не се набивате в очите на хората.
Нагаи гледаше хлапака и се чудеше защо ли изобщо разговаря с такъв идиот.
— Тази кола беше собственост на Хамабучи. Той ми я подари. Няма да е почтено от моя страна, ако я зарежа.
Франчоне вдигна ръце:
— Ох, за бога, само това може да се чуе от вас. Не може да се изсереш, понеже е непочтено. Ега ти! Според мен това е само удобно извинение да не правиш неща, които не желаещ.
Маширо шумно и дълбоко пое дъх и вдигна ножа. Очите на Франчоне се изцъклиха, като го видя в ръцете на Маширо. Нагаи положи усилие, за да се изсмее непринудено:
— Сигурно ви тежи, Боби, че трябва да разчитате на влечуги с дръпнати очи като нас, за да въртите търговията с роби.
Пръстът на Франчоне щръкна пред лицето на Нагаи като автоматичен нож:
— Не се прави на умник, Нагаи. Нужни сме ви да купуваме робите точно колкото вие сте ни нужни да ги доставите тук. Затова си трай!
— Тогава кажи ми къде другаде можете да намерите роби в такова количество? Роби, които моите хора държат в подчинение за вас.
— Не си придавай тежест пред мен, приятелю. Имаш хора, ама друг път. Много добре знам, че нямаш нищо тук, Нагаи. Съвсем нищо.
— Имам предостатъчно хора тук. Повече, отколкото мислиш.
Франчоне се изсмя в лицето му:
— Ти нямаш. Хамабучи има хора. Те слушат него, а не теб. Само Мишмош слуша теб.
Сърцето на Нагаи започна да блъска. Гърлото му пресъхна.
— Не знаеш какво приказваш.
— О, зная. Знаем всичко за теб, Нагаи. Знаем също, че и в Япония нямаш никакви приятели, защото си се осрал тотално. Ти си аутсайдер във Фугукай, понеже си се опитал да очистиш Хамабучи и да завладееш фамилията. Но си се провалил, нали? И вместо да те напердаши, както си му е редът, Хамабучи те държи около себе си като кученце на верижка. Прав ли съм, или не съм прав, Нагаи? Идването ти тук е твоето наказание, нали?
Нагаи гледаше втренчено в очите на Франчоне, обзет от желание да грабне ножа от Маширо и да пререже гърлото на малкия негодник. Думите на Хамабучи започнаха да звънтят някъде от миналото: „Сега, след като си изгонил предателството от своето съзнание, може да се разчита, че няма да се опиташ пак. Щом си разбрал недостатъците си, вярвам, че твоята лоялност към мен ще бъде още по-силна. Изкупи грешката си в Америка, Нагаи. Работи за мен там и, обещавам ти, твоята чест ще бъде възстановена.“
Но кога, по дяволите? Кога?
Франчоне погледна към д’Урсо и се изсмя:
— Няма какво да каже. Знае, че съм прав.
— Млъквай, Боби, и иди, застани там! — д’Урсо се вмъкна между тях. Той постави ръката си върху рамото на Нагаи и го отмести настрани. Нагаи потръпна от докосването.
— Не се сърди на Боби. Лесно се пали. Не знае какво приказва.
— Той знае прекалено много за човек, който не разбира за какво приказва.
Д’Урсо кимна в знак на извинение.
— Да, зная, но вината е моя. Антонели ми разказа. Не биваше да споменавам нищо пред Боби.
На Нагаи му стана топло. Знаеха прекалено много. Самият той беше казал прекалено много.
— Слушай — почти прошепна д’Урсо, — искам да говоря с теб за нещо. Мога да взема повече роби, много повече. Колкото можеш да доставиш, особено жени.
— Новата доставка се очаква следващия четвъртък…
— Не, не, не, тези вече са разпределени. Искам да завиша поръчката. Доставете ги колкото можете по-скоро. Ако имаш желание да уговорим нова единична цена, още сега ще направя едра поръчка. Две хиляди роби, половината жени. Но доставката трябва да не е по-късно от осем седмици. Можеш ли да го направиш?
Нагаи го зяпна:
— Хамабучи и Антонели правят сделките, д’Урсо. Не ние.
Д’Урсо сбръчка чело и се усмихна:
13
Батмобил — автомобилът на едноименния герой от популярния анимационен филм „Батман“. — Б.пр.