— Да. — Тоци вече вреше.
Гибънз потриваше краищата на устните си и наблюдаваше развитието на тази малка драма. Направо беше жестоко от страна на Айвърс да приказва така за пистолетите. Тоци беше много придирчив при избора на оръжие и никога не се е чувствал удобно с един вид пистолет. Винаги казваше, че чака някой да направи идеалния пищов — затова ги сменяше толкова често. „Магнум 357“ не му харесваше. Казваше, че е много шумен, и беше прав. Гибънз внезапно се сети за своя верен 38-калибров „Ескалибур“14 в кобура под мишницата му.
Сега Айвърс се обърна към Гибънз:
— Имаш ли нещо да добавиш, Бърт?
— Не. — Гибънз стана да си тръгва. — Не ги обичам тези подробни инструкции, Айвърс.
— Добре тогава. Можете, да вземете копия на тези доклади от помощничката ми. И помнете — искам да ме уведомявате за всичко. Ежедневно.
Гибънз кимна, Тоци стана от стола и закрачи по скъпия виненочервен дебел килим.
— Да, сър — каза Тоци, — ще ви държим в течение.
— Постарай се.
Гибънз излезе пръв.
— Мамка му — измърмори Тоци под носа си, докато хващаше дръжката на вратата.
Гибънз забеляза грозния израз върху лицето на Тоци, когато тежката врата политна обратно. Той я хвана, преди тя да се тресне, и я затвори с леко изщракване.
Гибънз изцеди последните няколко капки бира от бутилката в чашата си. Тоци беше седнал странично в другия край на сепарето и гледаше към бара. Той въртеше бутилката „Ролинг Рок“ разсеяно върху масата. На бара беше седнало едно зашеметяващо парче с дълга, права руса коса и невероятни крака, което споделяше с джафкащите си приятелки кана леденостуден коктейл „Сини маргаритки“. Гибънз беше сигурен, че Тоци я съблича с поглед, мръсното му копеле. Същото правеше и той.
— Ще го послушаш ли? — попита Гибънз, зазяпан в краката на блондинката. — Говоря за магнума.
— Не.
— Ще ти скъса топките, ако разбере.
— Няма да разбере. — Тоци отпи голяма глътка. Очите му не се откъсваха от момичето. Наистина беше приятно да видиш миниполите отново на мода.
— Ами ако се наложи да стреляш и след това балистичната експертиза открие неразрешен куршум?
Тоци сви рамене.
— Ще му кажа нещо.
Едно от кутретата допълни чашата на блондинката и разля малко на пода. Русокосата се поразмърда на стола и кръстоса крака, предлагайки на погледите им красиво дълго бедро. Гибънз се питаше какъв ли вкус имат „сините маргаритки“. Чувстваше, че сигурно няма да му харесат. Направо беше изненадан, че ги правят тук, в „Старият чим“. Изненадан беше, че има такива момичета тук. Никога не е имало.
— Защо не отидеш там и не поговориш с нея? — попита той.
— Мисля да го направя — отвърна Тоци. Приличаше на хипнотизиран. — Имам нужда от жена.
Гибънз се изсмя:
— Кой няма?
Тоци отпи още една едра глътка:
— Трябва ми съпруга.
— Какво?
— Не казвам да се оженя. Просто някоя да се представи за моя жена. Нали ти казах за онзи апартамент в Хобокен? Трябва да се срещна със собственика. Дава го под наем само на семейни и аз казах на посредничката, че съм женен. Трябва ми съпруга за петък.
— Аха. — Гибънз наблюдаваше как русокосата прокарва пръсти през косите си. Ноктите й бяха дълги и лилави, а на едното си ухо носеше обица от три гривни. — Откажи се. Опитай някоя от приятелките й. Повече приличат на съпруги. Тя не.
— Хм… имам предчувствие, че няма да повярва на историята ми. Ще си помисли, че това е покана.
— Не е лоша покана.
— Да… Обаче, ако си хазяин, ще дадеш ли жилище на жена, която изглежда така?
— Ако и аз живея в сградата, сигурно.
— Не знам… — Тоци пак отпи. — Не мисля така.
Гибънз изгълта каквото беше останало в чашата му.
— Е, как вървят нещата? Ти, а… нормално ли се възстановяваш? — Не знаеше точно как да се изрази, без Тоци да го възприеме като въпрос на психиатър към пациент. Тоци едва се беше измъкнал от едно доста лабилно състояние все пак. Та човекът беше минал в нелегалност, трябваше да се озърта през две минути, преследван денонощно отвсякъде — сигурно се е отразило по някакъв начин на психиката му.
— Да, пооправям се — каза Тоци, — но се чувствам много неестествено. Всичко, което имам сега, е ново. Страшно неестествено. Разбира се, предполагам, че не може да се очаква голям избор, след като си ограничил живота си до три пищова и куфар с мръсно пране.