Той напъха ръцете си в джобовете на черния шлифер и се запъти към охраната пред входа на паркинга — черен младеж в униформа на наемен полицай, който го гледаше изпод вежди непрекъснато, откакто беше слязъл от колата. Докато Гибънз се приближаваше към кабинката му, хлапакът си сложи чифт огледални очила. Гибънз се ухили и поклати глава.
— Не можете да влезете тук, сър — извика пазачът, преди още Гибънз да е дошъл наблизо до будката. — Вход само за служители.
Гибънз кимна и продължи да върви.
— Казах, не можете да влезете — пак кресна пазачът.
Гибънз не му обръщаше внимание и крачеше направо към будката. Хлапакът постави заплашително ръка върху кобура на пистолета си, обаче кобурът беше закопчан. Много бързо ще извадиш пищова от затворен кобур, умнико.
— Кой е началникът тук? — попита Гибънз.
— Тук не се продават коли. Не може да влезете.
Лицето на Гибънз беше като от камък, докато се взираше в огледалните очила на младежа. Оттам го гледаха две зли ацтекски божества.
— Не желая да купувам кола. Вземи телефона и повикай този, който отговаря за това място.
— Съжалявам, сър, но не можете…
— Намали тона, не сме на строева подготовка, приятелче! Чувам те. Просто вземи телефона и кажи на началника си, че е дошъл да го види един специален агент от ФБР.
Лицето на хлапака замръзна. Ноздрите му се разшириха и повдигнаха очилата. Не му се вярваше.
Гибънз извади легитимацията си и я мушна пред лицето на младежа.
— Това прави ли те по-щастлив?
Хлапакът дълго се взира в нея.
— Това не е порнографска книга, умнико.
— Какво?
— Няма значение.
Гибънз тръгна да заобикаля повдигащата се врата на жълти и черни ивици.
— Хей, върнете се веднага тук! Казах ви, че не може да влизате.
Той изскочи от будката, но Гибънз се обърна и застана с ръце, заплашително пъхнати в джобовете на шлифера. Хлапакът още държеше кобура. Със същия успех можеше да се държи и за пишката.
— Не се напъвай, младежо. Аз ще кажа на шефа ти, че си направил голяма битка. Ще му кажа, че е било точно като Аламо.
— Като какво?
Гибънз се намръщи и се обърна отегчен. Всеки знаеше за проклетия Аламо18. Ако не знаят, да научат.
Младежът се върна обратно в будката с явното желание да се обади, преди шефът му да е забелязал натрапника да се разхожда сам наоколо. Гибънз се запъти към зидания от бетонни блокчета бункер в далечния край на паркинга, близо до водата. Трябва да беше на поне четвърт миля от портала. Докато ходеше, той забеляза по осветителните стълбове въртящи се телевизионни камери, които наблюдаваха паркинга. Който и да беше в бункера, той вече знаеше за идването му.
Тогава някой излезе оттам и се запъти към него много забързано. Когато фигурата се приближи, Гибънз успя да определи, че това е мъж с голям корем и остатък от дебела пура в устата, който се мъчеше да се пребори с разстоянието. Начинът, по който бягаше, създаваше впечатлението, че се опитва да заобиколи огромното си шкембе, но това се оказваше досадно препятствие. Изглежда, не тичаше много често.
— Хей, хей, хей, какво става там, какво става? Какво мога да направя за вас, приятелю?
Онзи беше останал съвсем без въздух, задъхваше се през стискащите пурата зъби. Той разкопча ципа на зеленото подплатено с вата яке и разкри камилския си корем. Копчетата на кафявата му фланелена риза агонизираха, мъчейки се да останат на местата си. Беше истинска скица. Сигурно е зет на някого, който има влияние в профсъюза. Това е начинът този тип хора да получават такъв тип леки длъжности, което пък е начин да направят този тип шкембета.
Гибънз не каза нищо, само вдигна легитимацията си. Онзи я гледаше и мигаше. Държеше шкембето си като плажна топка и го масажираше с разтворени пръсти.
— Специален агент К. Гибсън — прочете на глас. — А К-то какво замества?
Гибънз го зяпна:
— Гибънз, не Гибсън, а за К-то не се притеснявайте. — Тъпанар.
18
Битката при Аламо — прочут епизод от американската история. През 1836 г. отряд американци е обкръжен от мексикански войски в мисията Аламо в Тексас (тогава все още на територията на Мексико). След ожесточена битка всички американци загиват. — Б.пр.