— Лейтенант Елъм! Лейтенант! — Официалният представител на транспортните власти се мъчеше да привлече вниманието на дежурния офицер иззад поставената, от полицията бариера от жълта лента, а Елъм правеше най-разумното при тези обстоятелства — игнорираше досадника.
— Лейтенант! От кметството ме увериха, че ще можем да използваме пристана в най-скоро време. — Този започваше да играе по нервите на Елъм, което изглеждаше доста самонадеяно за човек с вид на пиколо. Тайрън Елъм беше два метра висок и някога играеше баскетбол в отбор от Мичиган, може би отбора на щата Мичиган, Гибънз не можеше да си спомни. Май че игра един сезон и като професионалист. Винаги напомняше на Гибънз за Уилис Рийд — онзи, дето играеше център в Никс, когато нюйоркчани знаеха как да побеждават. Никой не можеше да забива като Рийд и все още никой не може. Сто и двадесет килограма неподправена заплаха. Елъм имаше същия вид. Далеч от типа, с който повечето бели хора биха желали да спорят.
Елъм беше подпрял крак върху бронята на една патрулна кола и почукваше с химикалка по опърпания тефтер върху коляното си, докато разговаряше с униформен сержант. Даваше си вид, че си върши полицейската работа, но в действителност само се молеше този дребен жабок от транспортното да изчезне, преди да го е грабнал и запратил във водата.
Пиколото обаче не се отказваше. Разкопча сакото на униформата си, промъкна се под лентата и прекоси полицейската линия. Този наистина беше смелчага.
— Лейтенант, вече започна малко да ми омръзва вашето грубо…
Елъм се обърна и го простреля с такъв поглед, че го накара да млъкне toute de suite3. Това беше един от онези бавни, пронизващи погледи, типични за комодските варани, когато подушат месо. Гибънз си го спомняше от документалното филмче за гигантските месоядни гущери от Малайзия, което беше гледал по „Канал 13“. Точно така изглеждаше Елъм сега. Гибънз се ухили като крокодил.
Елъм се изправи и погледна право надолу към белезите от присаждане на коса върху много рехавия скалп на пиколото.
— Господин Шапиро — каза той със заплашително спокойствие, — вече ви беше обяснено, че това не е в правата на полицията и че не можем да сторим нищо до пристигането на федералните власти.
— Но…
— Никакво но, господин Шапиро. Извършено е престъпление от компетенцията на федералната полиция и мое задължение е да не допускам никого на местопроизшествието до идването на ФБР. Това е положението. Capisce4, господин Шапиро?
Гибънз счете, че е дошъл моментът да се намеси:
— Гибънз, ФБР — изрече той, докато отиваше към тях и размаха картата си. — Кой е дежурният тук?
— Аз — отвърна Елъм.
— А вие кой сте? — попита Гибънз и тикна злобната си физиономия на ацтекско божество в лицето на Шапиро.
— Адисън Шапиро, заместник-началник на транспортното управление, отговарящ за водните пътища…
— Разрешили ли сте му да стои тук? — Гибънз запита Елъм.
— Не.
— Преминаването през полицейска бариера и навлизането в мястото на престъпление срещу федералния закон е нарушение на федералния закон. Моля, напуснете! — Гибънз посочи към жълтата лента с палец.
Шапиро незабавно изприпка под нея и се опита да се защити оттам, но Гибънз го загърби и престана да му обръща внимание.
— Това, че влизането в района на престъпление срещу федералния закон е нарушение на федералния закон, вярно ли е? — попита Елъм и пак подпря огромния си крак на бронята.
— Вероятно — отвърна Гибънз и насочи вниманието си към отцеждащия се фолксваген. — И така, какво е това? Дневният улов?
Елъм се ухили, показвайки разтворените си предни зъби:
— Каквото и да е, Гиб, твое си е.
Гибънз скръсти ръце и поклати глава:
— Значи вече не разследвате убийства? Как беше това, дето го казваха в лошото старо време — „мързеливи и трудно подвижни“?
— Не е нужно да ми доказваш що за расистко копеле си, Гиб. Вече знам.
Гибънз пусна една захаросана усмивка:
— И ти ми харесваш, Елъм. А сега ми кажи защо съм тук.
Елъм прелисти няколко страници от тефтера:
— Около два следобед на 911 започнаха да се получават обаждания за нещо плаващо в пристанището. Само покривът и част от предното стъкло се показваха над повърхността. Една жена рече, че това е умрял кит.
— Оранжев кит?
— Някаква тъпа блондинка — сви рамене Елъм.
— Е, кой е расистът?
Елъм извъртя очи към Гибънз, обърна нова страница и продължи: