— Скоро.
— Колко скоро?
— Съвсем скоро.
— Надявам се.
Накрая Тоци пусна ръката му. Халбасян не си позволи да трепне пред тях, но ръката му изглеждаше доста зачервена.
Сега свиреха „Тарантела“, което беше истинска благословия, понеже нямаше текст. Когато пееше, мършавият китарист завършваше фразите си с провиване около нотата, преди да се задържи на нея, нещо като изкривен запис на Дийн Мартин24. Китарата му също не беше съвсем настроена и не обръщаше абсолютно никакво внимание на ритъм синтезатора, който почукваше бърз такт на самба. Партньорът му акордеонистът изглеждаше досущ като Дом де Луис. Беше по-добрият музикант, но свиреше адски силно. Братовчедът на Тоци — Сал — вземаше уроци по акордеон, когато бяха малки. Щом Сал стана на дванадесет години, му купиха усилвател. Испанска жена, обичам те колкото целия квартал. Акордеоните с усилватели трябва да бъдат включени в Женевската конвенция.
На отсрещната страна на масата Роксан извади месото от една мида и изхвърли черупката в празната чиния помежду им.
— Халбасян ще промени решението си. Не те харесва.
Тоци погледна към окачените на стената пластмасови гроздове и бутилки кианти. Бутилките опасно вибрираха благодарение на акордеона.
— Да, знам, че Халбасян ме мрази, но обича теб. — Той взе още една мида от голямата купа. Страшно му се искаше да топне парченце хляб в соса, но се страхуваше, че ще го помисли за свиня. — Още щом чу акцента ти, бях сигурен, че ще влезем.
— Само по тази причина ли ме помоли да го направя? Защото съм британка?
— Не. Не съм толкова пресметлив.
— Да, обзалагам се.
— Само че ти не си изцяло британка.
Тя спря да дъвче и заби поглед в него:
— Ама ти си истински копой. Как разбра?
— Акцентът ти не е еднакво силен през цялото време. Когато си невнимателна, се отпуска. Подборът на думите ти също те издава. Например обикновено казваш, че нещата са „страхотни“, но в разговора с Могъщия Мишок всичко беше „супер“. — Тоци се пресегна за парченце хляб и пак си помисли да го натопи, но го остави на ръба на чинията си.
— Е, щом съм се хванала на хорото, предполагам, че ще трябва и да попея. — Преди да продължи, тя отвори още една мида, сдъвка я и я глътна. — Родена съм в Америка — тук в Джърси и по-точно в Трентън. Баща ми е британец. Тогава работеше в една научна лаборатория в Принстън.
— А къде си придобила акцента?
— Преселихме се в Англия, когато бях четиригодишна. Беше му омръзнало това, което правеше тук, и реши да се върне у дома и да преподава. Живяхме в Лондон, докато станах на дванадесет.
— И после?
— Колкото и да е странно, върнахме се пак в Принстън. Татко получи пожизнена стипендия от Фондацията за водещи учени.
— Не е ли това моментът, когато хората започват да получават пари само за да седят и да мислят?
— Може и така да се каже — усмихна се тя, отчупи хапка хляб и я натопи в соса. Тоци се засмя. Тя беше чудесна.
Той натопи своето парче хляб, като внимаваше да не окапе ризата си със сос.
— Сега, щом като играя ролята на Шерлок Холмс — той избърса устата си със салфетката, — бих казал, че майка ти не е англичанка. Прекалено хубава си за стопроцентова британка.
— Небеса! — каза тя със силна ирония. — Искаш да кажеш, че циганската ми кръв толкова бие на очи?
— Циганска?
— Руска циганка. От Украйна.
Тоци сдъвка още едно парче хляб и кимна. Циганска кръв… Чувстваше се малко виновен за това, което мислеше, но не можа да устои.
Дуетът изведнъж стана много шумен, завършвайки „Тарантелата“ с драматично кресчендо, като акордеонът караше приборите да дрънчат. Киантите се тресяха. Тоци се чувстваше като на италианска сватба.
— Какво е това — италианска сватба? — попита тя през шума.
Тоци сви рамене. Тя наистина беше страхотна.
— Сега ще направим почивка — каза китаристът с уста, долепена до микрофона, — но след малко ще продължим с цяла подборка, посветена на господин Синатра. Добре ли е?
Няколко души аплодираха. Един възрастен тип, седнал зад златиста планина от пържени калмари, зачука с ножа си по чашата с вода.
— Изгарям от нетърпение — каза тя, извъртайки очи към тавана.
Много зле. Всъщност Тоци харесваше Синатра, но тези двамата можеха да променят вкуса му.
— Извинявай за програмата. Идвам тук заради кухнята.