Беше сбъркал.
Нийл-сенсей приключи с демонстрацията и се поклони на черния колан с бледото лице. После каза на групата да се разпредели по двойки и да се упражняват. Едричкият ученик от „Стивънз“ го потупа по рамото:
— Ще потанцуваме ли?
— Разбира се. — Тоци забеляза, че той бе със син пояс — средна класа. Добре. Тоци реши, че момчето има достатъчно опит да го научи на нещо, но не е толкова майстор, че да го направи смешен.
— Казвам се Крис. Вие сте…
— Майк.
Той свали очилата си и им сложи ластик.
— За първи път ли сте тук?
— За първи път се упражнявам, да.
Крис се усмихна и кимна, докато пак си слагаше очилата.
— Така си и мислех. Изглеждате малко объркан. Няма проблем. На мен ми бяха необходими шест месеца, докато спра да се чувствам като глупак.
— Шест месеца, а? — Страхотно. Точно каквото ми трябва — шестмесечен комплекс за малоценност.
— Добре. Тази техника се нарича Цуки Коте Гаеши, което горе-долу означава извиване на китката при атака с юмрук. Ти ще нанесеш удара. Прицели се някъде тук — Крис посочи гръдната си кост. — Ще го направим бавно.
Тоци зае позиция, застанал в ханми25, с издаден напред крак, завъртян на деветдесет градуса спрямо задния. Той стисна юмрук с дланта нагоре, както бе виждал да го прави черният пояс, и си припомни как онзи нанасяше ударите към Нийл-сенсей по време на демонстрацията — с извъртане на юмрука и отсечено движение като при карате. След като го критикуваха два пъти този ден за неправилните му атаки, бе решен да нанесе поне един свестен удар. Крис го погледна в очите и кимна. Тоци пое дъх, пристъпи решително напред и замахна рязко… във въздуха. Крис се бе обърнал странично, за да избегне удара и ръката на Тоци остана протегната точно пред него, а самият Тоци бе изваден от равновесие. Крис бързо се възползва от слабостта му, сграбчи китката и я изви обратно така, че Тоци нямаше друг избор, освен да се тръшне по гръб.
Тоци забрави да подгъне крака назад, за да омекоти падането, както го бяха учили. Удари се в тепиха толкова силно, че го усети в бъбреците си.
Крис стоеше изправен над него и бърникаше очилата си.
— Предполагам, че никой не ти е казвал, Майк. Силата на твоята атака винаги определя силата на хвърлянето. Ето защо казах да го направим бавно.
Тоци кимна и се изправи на крака.
— Ясно.
— Добре. Хайде да опитаме от другата посока.
Тоци знаеше, че това означава да размени краката си и да удари с другата ръка. Този път замахна с бавно движение и Крис го хвърли съвсем леко.
Когато дойде ред на Тоци да хвърля, Крис нетърпеливо му обясни всички движения и посочваше основните моменти, докато ги изпълняваше. Така се разменяха — Крис хвърляше два пъти, после два пъти Тоци. Когато Тоци го премяташе, при падането Крис удряше силно по тепиха, нещо, което правеха опитните хора. Целта бе да се намали инерцията от падането. Резониращият екот от пляскането на Крис по тепиха правеше удоволствие на Тоци, макар да знаеше, че това е като при професионалните борци, които блъскат по кухия под на ринга за ефект, а не защото е треснал силно Крис върху тепиха.
Продължаваха да се упражняват, като повтаряха отново и отново хватката, и не след дълго Тоци започна да усеща, че наистина я усвоява. Повечето пъти успяваше да се отдръпне, а на няколко пъти помисли, че почти я е научил, хвърляйки Крис, без да употреби много енергия, като просто използваше силата от атаката на Крис срещу самия него.
— А сега какво ще кажеш за малко по-реалистични удари, Майк? — каза Крис. — Прави се, че наистина те е яд на мен, че действително искаш да ме удариш.
— Добре — отвърна Тоци. Той зае позиция, твърдо решен този път да не спира ръката си. Крис знае какво прави, ще се отдръпне. Сега ще бъде истинско.
Тоци направи крачка напред, стъпвайки леко. Погледна Крис в очите, кимна и изстреля юмрука си с всичка сила към корема му. Крис отново се отдръпна, сграбчи го за китката и използвайки неравновесието му, завъртя силно. Тоци падна с трясък по гръб върху тепиха и макар да бе подгънал крака си надолу, пак се удари толкова силно, че му издрънчаха ребрата.