Тоци пое въздух дълбоко, подготвен да изкара една дълга нощ. Все пак вече се чувстваше по-добре само защото е с някого, който знае толкова много и е готов да го сподели. Ако случайно срещнеше Маширо, когато излезе оттук през нощта, пак щеше да е много, много предпазлив с него, но няма да позволи на злодея да го уплаши. В никакъв случай.
25.
Нагаи се бе подпрял на купчина кашони и се взираше в малкото екранче на Машировия „Сони“-Уотчмън. Досадният водещ, облечен в не добре изгладен смокинг, беше застанал пред редицата финалистки, хилеше се като шут на момичетата, подръпваше папийонката си, стиснал микрофона под мишница, държеше се като петел. Всички момичета се струваха еднакви на Нагаи — плътна стена от дълбоки деколтета, пайети, грозни тупирани коси, тревожно повдигнати вежди и усмивки като реклама на паста за зъби. Водещият продължаваше да се перчи и да се хили сладострастно на момичетата. Напомняше на Нагаи за д’Урсо, кучия му син.
Нагаи вдигна поглед от телевизора към седящия в сейдза Маширо, медитиращ неподвижно в сянката. Погледна часовника си и се намръщи. Хайде, Маширо, побързай. На четвърти канал Джон Карсън почти е завършил. Почеса се зад ухото и отново се загледа в телевизора. Тези шибани самурайски ритуали понякога бяха страшно досадни.
Водещият погледна към пликовете в ръката си.
— Започваме, момичета — сега и неговата усмивка беше като реклама. — Третата подгласничка на мис Галактика е… мис Канада!
Нагаи изсумтя към дребните движещи се фигури. Бяха като буболечките в рекламата на „Райд“30.
Водещият отвори друг плик:
— Втората подгласничка на титлата „Мис Галактика“ е… мис Еквадор!
Още сълзи и шумотевица. Нагаи хвърли поглед към Маширо. Не беше се помръднал през последния половин час. Защо трябва това да трае цяла вечност? Хайде. Отново се обърна към телевизора.
Водещият застана странично към камерата и с лице към последните две момичета, които стояха рамо до рамо и всяка стискаше ръката на другата. Изглеждаха, като че ще се срещнат със смъртта.
— Малко сте нервни? — попита петелът с глупаво кикотене.
Момичетата кимнаха като маймуни.
Побързай, побързай.
Оркестърът поддържаше напрежението, докато водещият отваряше последния плик в ръката си. Той се усмихна, пое дълбоко въздух пред микрофона, извърна очи към момичетата:
— Първата подгласничка, чието задължение ще бъде да наследи титлата в случай, че всепризнатата мис Галактика не е в състояние да носи короната си, е… мис Египет!
Паника и объркване. Като уплаха от бомба.
— Нашата нова мис Галактика е МИС ХОНКОНГ!!!
Момичетата се прегърнаха и се разреваха. Шум и още по-голямо объркване. Другите момичета сложиха корона на главата на мис Хонконг, пухкава кожена мантия на раменете и рози в ръцете й. Тя плачеше, обикаляше и махаше с ръка.
Нагаи се усмихна доволно. Добър избор, но още се чудеше какво стана с мис Япония. Беше включил програмата късно.
Докато музиката гърмеше и поздравленията се изсипваха върху просълзената мис Хонконг, Нагаи забеляза, че Маширо се размърда оживяването на каменния човек.
— Маширо — извика той на своя самурай. — Имаме неприятности.
Маширо се изправи на крака и затегна краищата на черния си пояс върху горнището на „ги“. Приближи се до Нагаи и направи поклон с глава.
— Какви неприятности?
— Рейко ми се обади тази вечер.
— От дома на д’Урсо?
— Да, от дома на д’Урсо. — Нагаи потри тила си. — Мисли, че ще го направят скоро.
Маширо кимна:
— Изглеждате обезпокоен. Има ли още нещо?
— Онзи боклук Франчоне има нов пистолет. Каза, че я е заплашил с него. Бил пиян, наричал я Антонели и се правел, че я застрелва. Кучият му син!
— Направил ли й е нещо?
— Казва, че не.
Нагаи обаче не беше сигурен. Д’Урсо умираше да бръкне в гащите й. Мърльото сигурно също я искаше само защото и шефът му я иска. Питаше се дали Рейко би му казала, ако се опитат.
Маширо отиде до футона си и вдигна сабята. Положи оръжието в дланите си и се поклони на своя господар.
— Той е засегнал вашата чест. Да отида ли да го убия?
Нагаи помисли върху това за момент, но накрая поклати глава с отвращение:
— Тя ми каза, че пияният копелдак бръщолевел глупости. В лудостта си говорел как щял да оплиска чисто нови коли с кръвта на Антонели и да я гледа как се стича във водата. Паркингът с новите коли на пристанището — ето за какво е говорил. Сигурно там възнамеряват да застрелят шефа си.